Баща му отново седна. Той кимаше, доволен от себе си. Бе още по-доволен, когато резултатите излезнаха.
Кал си позволи да погледне към бялата дъска. Аарън и Тамара си поделяха първото място с идентични резултати. За жалост, Джаспър бе втори - на три точки от тях.
„Какво си очаквал", помисли си Кал. Маговете бяха неприятни хора, както бе предупредил баща му. Най-неприятните получаваха най-добри резултати. Бе логично.
Но не всички неприятни хора печелеха. Кайли например се бе справила много зле. За разлика от Аарън. Това бе хубаво, помисли си Кал. Аарън наистина бе искал да се справи добре. Лошото бе, че в случая това го пращаше в Магистериума, а бащата на Кал винаги бе казвал, че не би пожелал това и на смъртния си враг.
Кал не бе сигурен дали трябва да се радва за Аарън, който се бе държал добре с него, или да му е мъчно за него. Знаеше, че го боли глава само при мисълта за това.
Майстор Руфъс излезе през една от вратите. Не каза нищо, но всички замлъкнаха, все едно е така. Докато оглеждаше стаята, Кал забеляза няколко познати лица. Кайли изглеждаше нервна, Аарън бе прехапал устни. Джаспър беше блед и напрегнат, докато Тамара бе спокойна и отпусната. Седеше между елегантна двойка тъмнокоси с карамелени дрехи, които изпъкваха на фона на кафявата им кожа. Майка й носеше рокля с цвета на абанос и ръкавици, а баща й - карамелен костюм.
- Благодаря - каза Майстор Руфъс и всички се приведоха напред - на всички кандидати, които бяха с нас днес и дадоха всичко от себе си на Изпита. Благодаря също и на семействата, които доведоха децата си и изчакаха резултатите им.
Той скръсти ръце зад гърба си. Погледът му мина по скамейките.
- Тук има девет мага. Всеки от тях има правото да избере до шестима чираци. Тези чираци ще изкарат пет години в Магистериума. Изборът на Майсторите не е лесен. Трябва да разберете, че има много деца, които няма да могат да влязат в Магистериума. Ако не сте избрани, това означава, че обучението е неподходящо за вас. Умолявам ви да разберете, че има много причини, които правят отделната кандидатура неприемлива. Имайте предвид, че по-нататъшни опити в магията могат да завършат с летален изход за вас и другите около вас. Преди да напуснете, ще ви бъде обяснено от маг защо трябва да пазите тайна и как да опазите себе си и семейството си.
„Няма ли да побързаш", помисли си Кал, като почти не обръщаше внимание на това, което Руфъс говори. Другите ученици също шаваха неспокойни. Джаспър барабанеше с пръсти по коляното си, застанал между своята майка азиатка и белия си баща. И двамата имаха модерни прически. Кал погледна към баща си, който наблюдаваше Руфъс с изражение, което не бе виждал досега. Имаше чувството, че би рискувал трансмисията на ролса си, стига да може да го сгази с него.
- Имате ли някакви въпроси? - попита Руфъс.
Стаята притихна. Бащата на Кал му прошепна:
- Всичко е наред - каза той, макар Кал да не бе направил нищо, с което да подскаже, че не е наред. Баща му го хвана за рамото.
- Няма да те изберат.
- Много добре! - гръмна гласът на Руфъс. - Нека изборът започне.
Той заотстъпва назад, докато не застана до дъската с резултатите на нея.
- Моля кандидатите, които чуят имената си, да се изправят и да отидат при своя нов Майстор. Като най-старши маг сред присъстващите след Майстор Норт, който обаче няма да взима чираци, започвам избора.
Погледът му мина през тълпата.
- Аарън Стюарт.
Чуха се аплодисменти, но не и от семейството на Тамара. Тя застана неподвижна, все едно са я зашлевили. Родителите й изглеждаха вбесени. Баща й се наведе, за да прошепне нещо в ухото й. Кал видя как потръпва в отговор.
Може би все пак в нея имаше нещо човешко.
Аарън стана на крака. „Каква изненада", помисли си Кал с жлъч. Аарън приличаше на Капитан Америка - рус, атлетичен и добродушен. Кал искаше да метне книгата на баща си по главата му, макар да се бе държал добре с него. То и Капитан Америка се държеше добре с хората, но никой не искаше да го има за съперник.
Внезапно Кал осъзна, че макар всички от публиката да ръкопляскаха, Аарън си няма семейство, което да го подкрепя. Никой не го прегърна, нямаше кой да го потупа по гърба. Явно бе дошъл сам. Аарън преглътна, след което изтича по стъпалата между скамейките, за да застане до Майстор Руфъс.
- Тамара Раджави - прокашля се Руфъс.
Тамара се изправи. Тъмната й коса се развя във въздуха. Родителите й учтиво изръкопляскаха, все едно са на опера. Тамара не се прегърна с никого от тях, само застана зад Аарън, който й се усмихна одобрително.