Всички замръзнаха за миг втрещени. Маговете изведоха бащата на Кал през далечния изход на хангара.
Остана сам.
- Ето - чу Кал зад гърба си. Бе Аарън. Подаваше му кинжала. Кал не бе виждал подобно острие преди, сребристо и със завъртулки по метала. Дръжката бе оформена като птица с разперени криле. Думата „Семирамида" бе изписана в орнаментиран стил по острието.
- Това е твое, нали? - попита Аарън.
- Благодаря - отвърна Кал и взе кинжала.
- Този човек е баща ти, така ли? - попита Тамара под носа си, без дори да го поглежда. Думите й бяха пълни с хладно неодобрение.
Някои от маговете гледаха Кал, сякаш е луд. Той ги разбираше. Чувстваше се по-добре с кинжала в ръка, макар единственото нещо, което да бе правил с нож, бе да си маже фъстъчено масло или да си реже пържолата.
- Аха - отвърна Кал, - искаше да ме защити от всичко това.
Майстор Руфъс кимна на Майстор Милагрос, която пристъпи напред.
- Извиняваме се за това. Благодарим, че останахте по местата си и запазихте спокойствие - каза тя. - Надяваме се церемонията да продължи без повече отлагане. Аз ще избера следващите си чираци.
Тълпата отново притихна.
- Избрах петима. Първият е Джаспър де Уинтър. Джаспър, моля те, заповядай до мен.
Джаспър се изправи и застана до Майстор Милагрос. Погледът, който хвърли на Кал, бе пълен с омраза.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Слънцето вече залязваше, когато Майсторите най-после избраха чираците си. Много от децата си тръгнаха със сълзи на очи. Сред тях, за голяма радост на Кал, бе и Кайли. Ако имаше начин, би се разменил с нея на секундата, но понеже това не бе разрешено, поне можеше да се зарадва на парадокса, че той остава, а тя не. Това бе едничката му утеха, а колкото повече наближаваше часът, в който щяха да тръгнат към Магистериума, толкова повече имаше нужда от такава.
Предупрежденията на баща му относно Магистериума винаги бяха неясни. Докато Кал стоеше окървавен, омацан с мастило и с крак, който го болеше все повече, той си припомни тези предупреждения.
„Маговете не се интересуват от никого и нищо освен от собствените си учения. Те открадват децата от семействата им. Те са чудовища и подлагат децата на експерименти. Майка ти умря заради тях."
Аарън се опита да завърже разговор с Кал, но на Кал не му беше до приказки. Той се заигра с дръжката на кинжала, който бе поставил в колана си, и опита да изглежда страшен.
В крайна сметка, Аарън се отказа и се заговори с Тамара. Тя знаеше много за Магистериума от по-голямата си сестра, която, ако можеше да се вярва на Тамара, бе най-добра във всичко. Тамара се закле да стане още по-добра, което си бе успокоително. Аарън бе доволен от това, че изобщо отива в училището за магьосници.
Кал се запита дали не е редно да ги предупреди. След това си спомни ужасения тон на Тамара, когато видя кой е баща му.
„Забрави", каза си той. И без това щяха да бъдат изядени от уивърни, които летят с трийсет километра в час и са жадни за мъст.
Най-накрая изборът приключи и всички тръгнаха към паркинга. Родители се разделиха с децата си със сълзи на очи и ги натовариха с куфари и сакове. Кал остана с ръце в джобовете. Баща му не само не се сбогува с него, но дори не му остави багаж. След няколко дни без нови дрехи щеше да вони още по-лошо и от сега.
Два жълти училищни автобуса ги очакваха. Маговете започнаха да разделят учениците по групи според Майсторите. Всеки автобус возеше няколко такива. Чираците на Майстор Руфъс бяха до тези на Майсторите Милагрос, Рокмапъл и Лемюъл.
Докато Кал чакаше, Джаспър цъфна до него. Куфарите му изглеждаха също толкова скъпи колкото и дрехите. Върху кожената им повърхност бяха издълбани инициалите на марката - JDW. Лицето му бе изкривено от злоба, когато погледна към Кал.
- Ти ми отне мястото в групата на Майстор Руфъс - излая Джаспър, - моето място!
По принцип Кал щеше да бъде доволен от това, че е прецакал Джаспър, но вече бе уморен от държанието на хората, за които да бъдеш избран от Руфъс, явно бе голяма привилегия.
- Не съм го направил нарочно. Всъщност, изобщо не исках да ме избират. Не искам да съм тук.
Джаспър обаче трепереше от яд. Отблизо Кал забеляза с интерес, че, макар и шикозен, куфарът му е пробит на няколко места и внимателно е зашит. Ръкавите му също бяха малко по-къси, осъзна Кал, като че са му малки или пък втора ръка. Може би семейството му някога е било заможно, но вече не.
- Лъжец! - каза отчаяно Джаспър. - Направил си нещо! Не може просто така да бъдеш избран от най-известния Майстор в Магистериума, по погрешка! Няма как да ме заблудиш. Когато отидем на училище, ще направя всичко възможно, за да си взема мястото обратно. Ще се молиш да се върнеш вкъщи!