- Значи - отвърна Кал, - ако се помолиш, те връщат вкъщи?
Джаспър погледна към Кал, сякаш го е заговорил на вавилонски.
- Нямаш представа колко важно е всичко това - отвърна той и стисна дръжката на куфара си толкова силно, че кокалчетата му побеляха. - Никаква. Срам ме е, че ще пътувам в същия автобус с теб!
Той се завъртя на пети и се отдалечи с маршова стъпка към останалите Майстори.
Кал винаги бе мразил училищните автобуси. Не знаеше до кого да седне, тъй като нямаше приятели - вътре или извън автобуса. Другите деца го намираха за странен. Дори по време на Изпита, когато бе пълно с хора, които искаха да станат магове, бе изглеждал не на място. В автобуса обаче имаше достатъчно места, за да вземе две за себе си. Пък и това, че миришеше на изгоряла гума, вероятно помагаше.
Все пак се почувства облекчен. Искаше да остане сам и да помисли за това какво се бе случило. Съжали, че баща му не беше купил телефона, за който го бе помолил на последния си рожден ден. Просто искаше да чуе гласа му. Да има друг спомен за него, различен от това как го отвеждат нанякъде, докато той крещи. И да разбере какво да прави сега.
Когато тръгнаха, Майстор Рокмапъл се изправи и започна да дудне глупости за училището. Стана му ясно, че през Желязната година учениците ще останат в училището и през зимата, понеже бе опасно да се връщат недоучили у дома. Също им каза, че ще работят с Майстора си цяла седмица, ще имат лекции при другите Майстори всеки петък и че в края на всеки месец им предстои контролно. На Кал му бе много трудно да запомни детайлите, особено Петте Принципа на Магията, които Майстор Рокмапъл изреди. Те имаха нещо общо с баланса и природата. Кал се опита да запомни, но не му се получи. След час и половина път автобусите спряха за почивка. Това бе моментът, в който Кал установи, че освен багаж няма и никакви парички. Затова се направи, че не е нито гладен, нито жаден, докато останалите си накупиха газирани напитки, вафли и чипс.
Когато отново се качиха в автобуса, Кал седна до Аарън.
- Имаш ли идея накъде ни возят? - попита Кал.
- Към Магистериума - отвърна Аарън. Звучеше, като че е обезпокоен за разсъдъка на Кал. - Нали се сещаш... училището, в което ще чиракуваме.
- Да, ясно. Но къде е то? Къде са тунелите? - попита Кал. - Наистина ли ще ни заключват нощес в килиите? Вярно ли е, че има решетки по прозорците? Или изобщо няма прозорци?
- Хм - отвърна Аарън и протегна отворената опаковка с чипс, поръсен с чесън и сирене. - Искаш ли картофче?
Тамара се обърна към тях от седалката си.
- Ти луд ли си? - попита тя. Не звучеше, като да цели да го обиди, а все едно наистина е загрижена и иска да поговорят за това.
- Нали знаете, че като стигнем там, ще ни избият - отвърна Кал на висок глас, така че целият автобус да го чуе. Настъпи гробна тишина.
- Всичките ли? - попита Селия.
Няколко от останалите деца се разхилиха.
- Е, не всички - отвърна Кал, - само някои, обаче това пак си е много зле.
Всички загледаха Кал, всички освен Майстор Руфъс и Майстор Рокмапъл. Те бяха седнали отпред и не обръщаха никакво внимание на децата. С Кал често се бяха държали, като че е луд, което започна да му омръзва. Само Аарън не го гледаше, сякаш е полудял. Вместо това спокойно си похапваше чипса.
- Кой ти каза това? - рече той. - Че ще ни избият?
- Татко - отвърна Кал. - Той е бил в Магистериума и знае какво е. Каза, че маговете ще експериментират с нас.
- Това беше оня тип, дето ти се развика по време на Изпита? - попита Аарън. -След което хвърли нож по теб?
- Обикновено не се държи така - промърмори Кал.
- Очевидно е обаче, че него не са го убили, докато е учил в Магистериума -отбеляза Тамара, след което снижи глас, - а и сестра ми е там. Както и мнозина от родителите ни.
- Да, но мама е загинала - отвърна Кал. - Затова татко мрази всичко, свързано с училището. Дори не иска да говори за него. Твърди, че то е причинило смъртта и.
- Какво й се е случило? - попита Селия. Тя държеше в скута си отворени желирани бонбони. На Кал му се прииска да я помоли за един, понеже се сети за сладоледа, който така и нямаше да получи, а и още заради това, че звучеше мила, все едно искаше да му каже, че не бива да се бои от маговете, а не сякаш говори с идиот.
- Нали те е родила? Не може да е починала в Магистериума. Трябва преди това да е завършила.
Въпросът й обърка Кал. Той бе сглобил всичко, без много да мисли за хронологията. Някъде бе имало битка, част от голяма магическа война. Баща му бе спестил детайлите. Бе наблегнал на това, че маговете са виновни.