„Когато маговете тръгнат на война, което се случва доста често, не ги е грижа за хората, които загиват в нея."
- Война - каза той, - имало е война.
- Това е малко общо - отвърна Тамара, - но щом става дума за майка ти, вероятно се има предвид Третата Война на Маговете. Войната на Врага.
- Знам само, че е починала в Южна Америка.
Селия ахна.
- Значи е умряла в планината - отвърна Джаспър.
- Планината? - обади се Дрю отзад. Кал си спомни за него. Това бе момчето, което искаше да язди понита.
- Студеното клане - отвърна Гуенда. Той си я спомни заради начина, по който бе реагирала, когато я избраха. Бе се усмихнала, сякаш е рожденият й ден, а плитките й се завъртяха около лицето.
- Нищо ли не знаеш? Не си ли чувал за Врага, Дрю?
- Какъв враг - замръзна Дрю.
- Врагът на Смъртта - тежко въздъхна Гуенда, - последният от Макарите, започнал Третата Война на Маговете.
Дрю изглеждаше озадачен. Кал също не бе сигурен дали разбира думите на Гуенда. Макари? Враг на Смъртта? Тамара забеляза израженията им.
- Повечето магове могат да използват четирите елемента - обясни тя. -Помните ли какво ви разказа Майстор Рокмапъл за водата, въздуха, земята и огъня, от които черпим, за да създаваме магия? А това, което спомена за хаоса?
Кал си спомни нещо от лекцията в автобуса, за Хаоса, който поглъщал всичко. Стори му се неприятно. Сега също прозвуча зле.
- Създават нещо от нищото. Затова ги наричаме Макари. Създатели. Те са могъщи и опасни. Като Врага.
Кал потръпна. Магията звучеше още по-зловещо от това, което бе разказал баща му.
- Какво лошо има в това да си Враг на Смъртта? - попита той, най-вече на инат. - Смъртта не е нещо хубаво. Кой би искал да бъде Приятел на Смъртта?
- Не е така - скръсти ръце Тамара. Бе видимо ядосана. - Врагът е бил велик маг, може би най-добрият. Само дето полудял. Искал да живее вечно и да вдигне мъртвите. Затова го наричали Врага на Смъртта, понеже опитал да я победи. Вкарал Хаоса в нашия свят, обсебил с бездната хора и зверове. Когато бездната влезе в хората, те се превръщат в безмозъчни чудовища.
Навън слънцето се бе скрило. Само един червеникав лъч на хоризонта им напомняше, че нощта е настъпила наскоро. Докато автобусът продължаваше пътя си в тъмното, Кал можеше да види през прозореца още и още звезди по небесната покривка. Можа да различи само неясните очертания на дърветата, покрай които преминаваха. Всичко останало бе мрак и камък.
- Вероятно продължава да опитва - каза Джаспър. - Чака повод да наруши примирието.
- Той не бил единственият Макар от своето поколение - продължи Тамара, все едно разказва история или изнася реч, репетирана дълго време. - Имало и друг. Верити Торес, нашият шампион. Тя била само малко по-голяма, отколкото сме ние сега, но била смела и дръзнала да се опълчи на Врага. Били сме близо до победата.
Очите на Тамара светеха, докато разказваше за Верити.
- Тогава обаче Врагът извършил най-голямата си подлост.
Снижи глас, за да не могат да я чуят Майсторите в автобуса отпред.
- Всички знаели, че се задава голяма битка. На наша страна били добрите магьосници, които скрили семействата и децата си в далечна пещера, така че да не могат да ги използват като заложници. Врагът намерил пещерата и вместо да отиде на бойното боле, отишъл там и избил всички.
- Очаквал е да спечели лесно - намеси се Селия с кадифения си глас. Явно и тя бе чувала историята много пъти. - Там имало само деца, старци и няколко родители с бебета. Те се опитали да го удържат. Избили изкривените от Хаоса в пещерата, но нямали силата да съкрушат Врага. Накрая всички загинали и той се измъкнал. Това било толкова жестоко, че Асамблеята предложила на Врага мир и той приел.
Настъпи тишина.
- Никой от добрите магьосници ли не е оцелял? - попита Дрю.
- Не, всички са отишли в училище за понита - промърмори Кал. Внезапно се зарадва, че нямаше пари да си купи храна през почивката, защото бе сигурен, че досега щеше да я е повърнал. Знаеше, че майка му е загинала. Знаеше дори, че това се е случило в битка. За пръв път обаче чуваше подробностите.
- Какво каза? - обърна се към него Тамара. Лицето й бе изкривено от гняв.
- Нищо - скръсти ръце Кал. Видя по изражението й, че е прекалил.
- Не мога да повярвам. Майка ти е загинала в Студеното клане, а ти се подиграваш със саможертвата й. Държиш се, като че вината е на маговете, а не на Врага.
Кал сведе поглед и лицето му пламна. Засрами се от това, което каза, но се и ядоса. Трябваше да знае тези неща. Баща му би трябвало да ги е споделил с него. Но не го бе сторил.