- Щом майка ти е загинала в планината, къде си бил ти? - прекъсна го Селия, която очевидно се опитваше да избегне кавгата. Цветето в косата й все така си бе измачкано от падането й по време на Изпита. Едното му ъгълче бе странно опърлено.
- В болница - отвърна Кал. - Кракът ми бил повреден при раждането и се наложило да ме оперират. Сигурно е трябвало да остане в чакалнята дори кафето да не си е струвало.
Така ставаше, когато се ядоса. Губеше всякакъв контрол върху думите си.
- Ти си срам за нас - излая Тамара, която също изтърва нервите си. Очите й потъмняха от гняв. - Половината деца в Магистериума имат роднини, загинали в планината. Ако не си мериш приказките, ще те удавят в подземния басейн и на никого няма да му пука. Особено пък на мен!
- Тамара - прекъсна я Аарън, - ние сме в една група с него. Бъди по-внимателна. Майка му е починала. Той има право да се чувства както си иска.
- Пралеля също е починала там - рече Селия. - Родителите ми говорят за нея постоянно, но аз не я познавам. Не ти се сърдя, Кал. Ще ми се това да не се бе случвало на никого.
- Аз пък се сърдя - обади се едно момче от задната седалка. Май се казваше Раф. Той бе висок, с къдрава тъмна коса и риза с ухилен череп, който светеше в зеленикаво на бледата светлина.
Кал се почувства още по-зле. Почти се извини на Гуенда и Раф, когато Тамара се обърна към Аарън и отсече:
- На него не му пука, че са били герои.
- Не са били - избухна Кал, преди Аарън да може да отговори. - Били са жертви. Загинали са заради магията и никой не може да поправи това. Нито дори великият ви Враг!
Настъпи тишина. Дори хора, които водеха други разговори, се обърнаха и зяпнаха Кал. Баща му бе обвинил останалите магове за смъртта на майка му. Той му вярваше. Но сега когато всички го гледаха втрещени, не знаеше какво да мисли.
Тишината бе нарушена от хъркането на Майстор Рокмапъл. Автобусът зави по неравен черен път. Селия прошепна:
- Казват, че близо до училището има обсебени от Хаоса зверове. Жертви на експериментите, извършени от Врага.
- Коне? - попита Дрю.
- Дано не - потръпна Тамара. Дрю изглеждаше много разочарован.
- Не би искал кон, изкривен от Хаоса. Всички, докоснати от бездната, служат на Врага. Те са по-умни от другите животни, но кръвожадни и безумни. Само Врагът и последователите му могат да ги контролират.
- Значи са коне-зомбита, обсебени от злото? - попита Дрю.
- Не точно. Познават се по очите. Те са бели, но в тях постоянно се въртят цветове. Иначе изглеждат съвсем нормални. Това е най-лошото - обясни Гуенда, - дано не ни водят често навън.
- Аз нямам нищо против - отвърна Тамара, - така ще можем да се научим да ги разпознаваме и убиваме. Бих искала да мога да правя това.
- А после аз съм бил лудият - промърмори Кал под носа си. - Няма от какво да се боя в Магистериума. То е обикновено училище за зли понита.
Тамара обаче не му обърна внимание. Тя се наведе на седалката си, за да чуе как Селия казва:
- Чувала съм, че има нов вид обсебени, които не се разпознават по очите. Съществото дори не знае, че е такова, докато Врагът не го активира. Така котката може да те шпионира и...
Автобусът рязко спря. За миг Кал помисли, че са спрели на поредната бензиностанция, но тогава Майстор Руфъс се изправи на крака.
- Пристигнахме - каза той. - Моля, слезте от автобуса прилично.
За няколко минути всичко бе съвсем нормално, все едно Кал е на екскурзия. Хлапетата сграбчиха багажа си и слязоха пред автобуса. Кал слезе след Аарън и предвид това, че нямаше никакъв багаж, успя първи да огледа какво има наоколо.
ГЛАВА ПЕТА
Кал се бе озовал пред огромно каменно лице. Вляво и вдясно от него имаше гора, а отпред - грамадна двойна врата. Тя беше в сивкав цвят и с метални панти, които преливаха в извивки, изкривяващи се една към друга. Кал се досети, че от дистанция или без светлината от фаровете на автобуса те щяха да бъдат почти невидими. В скалата над вратите бе издълбан непознат знак.
Под него бяха написани думите:
„ОГЪНЯТ ГОРИ,
ВОДАТА ТЕЧЕ,
ВЪЗДУХЪТ НАВЯВА,
ЗЕМЯТА СКОВАВА.
ХАОСЪТ ПОГЛЪЩА.“
Поглъща. Думата го накара да потрепери. Сега бе последният му шанс да избяга, помисли си той. Знаеше обаче, че не бяга много бързо, пък и нямаше къде да се скрие.
Другите деца бяха взели багажа си и сега се оглеждаха като него. Майстор Руфъс приближи портите и всички притихнаха. Майстор Норт пристъпи напред.
- Предстои ви да влезете в коридорите на Магистериума - каза той. - За някои от вас това е осъществяване на мечта. За други се надяваме да е начало на такава. На всички ви казвам само, че Магистериумът съществува заради собствената ви безопасност. Всеки от вас притежава голяма сила, която без обучение може да стане опасна. Тук ще ви научим да се владеете, ще ви разкажем великата история на магове, които са идвали тук като вас през годините. Всеки от вас има уникална съдба, която е различна от това, което може и е щяло да ви се случи, ако не бяхте дошли тук. Може би сами сте се досетили за това, долавяйки първите следи от магията в себе си. Но на входа на планината сигурно мнозина от вас се чудят в какво са се забъркали.