Няколко деца се изсмяха нервно.
- Преди много години, в самото начало, първите магове се чудели същото. Заинтригувани от ученията на алхимиците и особено Парацелс, те искали да овладеят магията на четирите елемента. Имали ограничен успех, докато един маг не осъзнал, че младият му син прави с лекота това, с което той се мъчел. Маговете установили, че магията може да се извършва от тези с вродена дарба към нея, и то най-добре от по-младите. След това маговете намерили нови ученици, които да изучат и от които да научат нещо ново. Те търсели деца с вродена сила из цяла Европа. Малцина я притежават, може би един на всеки двайсет и пет хиляди. Маговете обаче събрали тези, които намерили, и създали първото училище за магия. По пътя те чули истории за необучени момчета и момичета, подпалили къщи и изгорели в огъня, удавени в бури, завихрени от тайфуни, или потънали в земята. Благодарение на обучението маговете се научили да вървят през лавата, без тя да ги засяга, да ходят по дъното на морето без нужда от кислородна маска, дори да летят.
Нещо в Кал се пречупи при тези думи на Майстор Норт. Той си спомни как някога, като много малък, бе карал баща си да го хвърли във въздуха, но баща му се бе скарал и му бе казал да не се прави, че лети. Дали наистина не можеше да се научи да полети?
„Ако се научиш да летиш, обади се един глас в подсъзнанието му, няма да има значение, че не можеш да тичаш."
- Тук ще се срещнете с елементалите, създания с невероятна красота и сила, съществували в нашия свят от зората на времето. Ще оформите земята, въздуха, водата и огъня така, както пожелаете. Ще научите миналото, за да се превърнете в бъдещето. Ще откриете това, което обикновеното ви Аз никога не би имало шанса да опознае. Ще разберете велики тайни и ще извършите велики дела.
Добре дошли в Магистериума!
Избухнаха аплодисменти. Кал се огледа. Очите на всички сияеха и колкото и да не му се искаше, бе сигурен, че той изглежда по същия начин.
Майстор Руфъс пристъпи напред.
- Утре ще разгледате училището, но тази вечер искам да последвате Майсторите и да се настаните по стаите си. Моля ви, не се отдалечавайте, докато вървите през Магистериума. Системата от тунели е много сложна и докато не я опознаете, лесно може да се загубите.
„Изгубен в тунелите", помисли си Кал. Тази мисъл го бе плашила, още когато чу за това място. Потръпна при спомена за кошмарите как бива пленен под земята. Някои от старите му съмнения се връщаха, а предупрежденията на баща му отекнаха в главата му.
„Те обаче могат да ме научат да летя", възрази той наум, като че спори с някой, който не е там.
Майстор Руфъс вдигна едрата си ръка и разпери пръсти, след което прошепна нещо. Металът на гривната му засия, все едно се е нажежил. След миг се чу скърцане, което напомни на писък, и портите се отвориха.
През тях блесна светлина и децата тръгнаха напред, като ахкаха и възклицаваха.
- Невероятно! Страхотно! - чу ги как говорят Кал. След минута и той трябваше да признае, че наистина е невероятно.
Преддверието бе огромно, по-голямо от всяко помещение, което Кал си бе представял. Можеше да побере три баскетболни игрища и пак щеше да остане място. Подът бе от същата блестяща слюда, която бе видял в илюзията от хангара. Стените обаче бяха покрити с каменни висулки и изглеждаха като накапани от безброй свещи. Сталагмити се издигаха от краищата на стаята и почти се докосваха до огромни сталактики, спускащи се от тавана. Имаше река, която сияеше като бляскав сапфир и прекосяваше стаята, преминавайки от една арка към друга. Пресичаше я извит каменен мост. В основите му бяха изписани символи, които Кал не познаваше, но му напомниха за завъртулките по кинжала, който баща му бе метнал по него.
Кал изостана, докато другите чираци от Изпита се събраха около него и образуваха възел в центъра на стаята. Кракът му бе изтръпнал след дългия престой в автобуса. Знаеше, че ще се движи по-бавно от всякога. Надяваше се, че няма много път до мястото, където ще спят.