Той вдигна три гривни от масата, която изглеждаше като издялана от един-единствен къс скала. Това бяха широки кожени превръзки с парче метал, което ги закопчаваше.
Тамара вдигна нейната, все едно бе свещен предмет.
- Еха...
- Вълшебни ли са? - попита Кал и погледна скептично към гривните.
- Те отбелязват как напредвате през Магистериума. Ако издържите теста на края на годината, ще спечелите друг метал. Първо желязо, после мед, бронз, сребро и накрая злато. Щом завършите Златната си година, вече няма да бъдете считани за чираци, а за млади магове, способни да кандидатстват в Колегиума. И за да отговоря на въпроса ти, Кал, да, вълшебни са. Направени са от магьосник, оформящ металите, и служат като ключове, като ви позволяват да влизате в класните стаи на тунелите. Ще получите допълнителни метали и камъни, които да закачите на гривните си. Те ще подчертаят постиженията ви, така че когато завършите, ще отразят как сте използвали времето си тук.
Майстор Руфъс отиде до малката кухня. Над странно изглеждащата печка с камъни на мястото, където обикновено имаше котлони, той се протегна към един шкаф и извади три празни дървени чинии.
- Като цяло, оставяме новите чираци да се настанят по стаите си първата нощ, а не веднага да ги смайваме в Столовата, така че ще хапнем тук тази вечер.
- Чиниите обаче са празни - обади се Кал.
Руфъс бръкна в джоба си и извади парче салам, а после и един хляб, които иначе нямаше как да се поберат там.
- Но не задълго.
Той направи три сандвича в чинията, които внимателно раздели на две.
- Сега си представете любимото си ядене.
Кал погледна първо към Майстор Руфъс, а после към Тамара и Аарън. Дали това не бе някаква магия, която трябва да научат? Нима Майстор Руфъс предполагаше, че ако си представиш нещо по-хубаво, докато ядеш сандвич със салам, сандвичът ще стане по-вкусен? Дали можеше да чете мислите му? Ако маговете бяха чели мислите му през цялото време досега...
- Кал - попита внезапно Майстор Руфъс и го накара да подскочи, - някакъв проблем ли има?
- Нима четеш мислите ми? - изпусна се Кал.
Майстор Руфъс премигна, подобно на зловещите гущери по тавана на Магистериума.
- Тамара, дали мога да прочета мислите на Кал?
- Маговете могат да прочетат мислите ти само ако ги прожектираш.
Майстор Руфъс кимна.
- Какво се има предвид под това да ги прожектирам, Аарън?
- Мислиш много върху даден проблем? - предположи той след секунда.
- Именно - отвърна Майстор Руфъс, - затова искам да мислите здравата.
Кал се съсредоточи върху любимите си храни, които прехвърли в ума си. Лесно се разсейваше с други неща, които му се струваха смешни. Като баница, изпечена в кекс. Или трийсет и седем вафли, оформени като пирамида.
Тогава Майстор Руфъс разпери ръце и Кал си забрави мисълта. Първият сандвич също се разпери. Саламчетата се разтеглиха по чинията, а във въздуха се разнесе вкусен аромат.
Аарън се приведе. Видимо бе гладен въпреки чипса, който бе изял в автобуса. Саламът се превърна в чиния, после в купа и накрая в гарафа със спагети, покрити със сирене и кротони. В чинията имаше поничка, залята със сладолед, а гарафата бе пълна с кехлибарена течност, която Кал сметна за ябълков сок.
- Страхотно - изуми се Аарън, - точно това си представих. Истинско ли е обаче?
Майстор Руфъс кимна.
- Колкото и сандвичът. Спомни си Четвъртия принцип на Магията. Можеш да промениш формата на предмета, но не и истинското му съдържание. Но храната си е храна, затова трансформацията е истинска. Сега ти си на ред, Тамара.
Кал се запита дали това не означава, че макароните на Аарън ще имат вкуса на салам. Поне изглеждаше, че Кал не е единственият, забравил принципите на Магията.
Тамара пристъпи напред, за да вземе подноса си, докато храната се образуваше. Тя се превърна в голяма чиния суши с някаква зелена подправка в единия край и купа соев сос в другия. Към нея имаше и още една чиния с три розови топки мочи. Бе получила и горещ зелен чай. Изглеждаше щастлива.
Дойде редът на Кал. Той погледна скептично към подноса си. Не знаеше какво ще намери. Но наистина се появи любимата му вечеря - пилешки хапки с чеснов сос, чиния спагети с доматен сос, сандвич с фъстъчено масло и корнфлейкс за десерт. Имаше и чаша горещ шоколад с крем и с шарени бонбони на глазурата.
Майстор Руфъс изглеждаше много доволен.
- Сега си хапнете. Ще се появи някой, който да донесе нещата ви...
- Мога ли да се обадя на татко? - попита Кал. - Ще ми трябва телефон. Аз си нямам...
Настъпи тишина. Тогава Майстор Руфъс каза по-внимателно, отколкото Кал очакваше: