- Мобилните телефони не работят в Магистериума, Калъм. Прекалено дълбоко под земята сме. Нямаме и обикновени телефони. Общуваме си с елементали. Нека дадем време на Алистър да се успокои и след това ще му се обадим заедно.
Кал сподави протеста си. Бяха му отказали любезно, но твърдо.
- А сега - продължи Майстор Руфъс, - искам тримата да сте облечени и готови за утре в девет сутринта. Искам да сте готови за урок. Имаме много работа. Ще ми е мъчно, ако не реализирате потенциала си, показан на Изпита.
Кал предположи, че Майсторът говори за Тамара и Аарън, тъй като ако той реализираше потенциала си, подземната река щеше да пламне. Когато Майстор Руфъс си излезе, седнаха на сталагмитените столове до гладката маса, за да вечерят заедно.
- Ами ако беше сложил чесновия сос на спагетите? - попита Тамара, като погледна към чинията на Кал, вдигнала клечките си за хранене във въздуха.
- Щеше да е още по-вкусно - отвърна Кал.
- Отвратително - каза Тамара и смеси уасабито в соевия сос, без да пръсне и капка извън чинията.
- Откъде според теб са намерили прясна риба за сушито в пещерата? - попита Кал, докато хапваше от пилето. - Според мен са хвърлили мрежа в някой от басейните и са извадили каквото намерят. Някаква твар.
- Хора - обади се Аарън погнусен, - става ми лошо, като ви слушам.
- Бълбук-бълбук! - каза Кал отново, като притвори очи и започна да клати главата си като подземна риба. Тамара взе храната си и отиде на дивана, където седна с гръб към Кал и започна да яде.
Приключиха храненето си в тишина. Въпреки че не бе ял цял ден, Кал не можеше просто да се навечеря. Представи си как баща му се храни самичък на малката кухненска маса. Липсваше му. Повече от всякога.
Кал избута чинията си и се изправи.
- Аз ще си лягам. Кое е моето легло?
Аарън се приведе назад на стола си и погледна.
- Имената ни са на вратите.
- О! - каза Кал. Почувства се глупаво, но му стана и малко страшно. Името му бе написано там. С кварц.
Калъм Хънт.
Влезе вътре. Бе луксозна стая, много по-голяма от тази, която бе имал у дома си. Дебел килим покриваше каменния под. На него бяха изобразени повтарящите се символи на петте елемента. Мебелите изглеждаха направени от вкаменено дърво, което блестеше в мек златист отблясък. Леглото бе огромно и покрито с дебели сини завивки и големи възглавници. Имаше гардероб и бюро с чекмеджета. Кал обаче си нямаше дрехи, които да прибере, затова просто легна на леглото и скри главата си с възглавницата. Чу как Тамара и Аарън се смеят в хола. Не бяха си говорили така преди. Явно го бяха изчакали да си тръгне.
Нещо го убоде в тъмното. Бе забравил за кинжала, който баща му беше му дал. Изтегли го от колана си и го погледна на светлината на факлата.
„Семирамида".
Запита се какво ли означава думата. Хрумна му, че има опасност да изкара следващите пет години в тази стая, сам със странния нож, докато хората му се присмиват.
Въздъхна, остави ножа на нощното си шкафче и изрита завивките с крак, след което се опита да заспи.
Но минаха часове, преди да успее.
ГЛАВА ШЕСТА
Кал се събуди от звук, сякаш някой е изпищял в ухото му. Метна се настрани и падна на пода, приземи се на коляно, което успя да удари в каменния под. Отвратителният звук не спря да вие и отекна в стените.
Вратата на стаята му се отвори и писъците започнаха да заглъхват. Появи се Аарън, следван от Тамара. И двамата носеха униформи на ученици през първата година от обучението си в Магистериума - сиви вълнени туники над свободни панталони, направени от същата материя. И двамата имаха железни гривни на китките - Тамара на дясната, Аарън на лявата. Тамара бе сплела косата си на две тъмни плитки, пуснати от двете страни на главата й.
- Уу - каза Кал, докато сядаше на пода.
- Това е звънецът - рече Аарън. - Означава, че е време за закуска.
Кал никога не се бе будил за училище от аларма. Баща му винаги идваше да го разтърси леко по рамото, докато Кал не се завъртеше на другата страна, сънен и ядосан.
Кал преглътна. Домът му липсваше много. Тамара посочи зад Кал, повдигнала вежди:
- Ти да не спиш с ножа си?
Той погледна назад и видя, че ножът, който баща му бе му дал, беше съборен от нощното шкафче на възглавницата, вероятно докато бе махал с ръце. Почувства как се изчервява.
- Някои хора спят с плюшени мечета - сви рамене Аарън, - други с ножове...
Тамара мина в другия край на стаята, за да седне на леглото, и взе острието, докато Кал се изправяше. Не се подпря на леглото, за да запази равновесие, макар да му се искаше. С намачканите си от съня дрехи и с рошавата коса, знаеше, че го гледат, виждайки колко бавно трябва да се движи, за да не изкриви наболващия го вече крак.