- Моля, кажете ми, че Майстор Руфъс ще превърне това в нещо друго - каза Аарън.
Тамара сподави смеха си и се огледа почти гузно. На Кал му се стори, че не идва от семейство, в което хората се смеят често.
- Ами ще видиш - каза тя.
- Така ли? - изписука Дрю. Той изглеждаше малко не на място без ризата си на понита, облечен в обикновени панталони и туника, превърнали се в униформа на учениците в Желязната година. Той се протегна с колебание към купата с лишеи, събори я и после се отдалечи, за да се направи, че не е той.
Магьосницата, която носеше змийска огърлица по време на Изпита, въздъхна и отиде да почисти. Кал премигна, когато му се стори, че огърлицата помръдна за миг. След това реши, че му се привиждат разни неща. Вероятно защото още не беше пил кафе.
- Къде е кафето? - попита той Аарън.
- Не може да пиеш кафе - намръщи се Аарън, докато взимаше парче от гъбата, - вредно е и пречи на растежа.
- Вкъщи си пия - възрази Кал, - и то еспресо. Всеки ден!
Аарън сви рамене, което бе обичайната му реакция на всяка нова дивотия на Кал.
- Има някакъв странен чай.
- Ама аз обичам кафе - оплака се Кал над зелената течност пред него.
- А аз бекон - обади се Селия, която бе застанала зад Кал. Тя имаше нова брошка в косата си, този път калинка. Въпреки нея изглеждаше много нещастна.
- Рязкото спиране на кофеина е опасно - уведоми я той, - мога да полудея и да убия някого.
Тя се разсмя, като че беше казал нещо смешно. Може би според нея бе така. Беше хубава, осъзна той, русичка и с лунички по нослето, което пък имаше лек тен. Спомни си, че бе чирак на Майстор Милагрос, заедно с Джаспър и Гуенда. Стана му мъчно, че й се налага да живее с някой като Джаспър.
- Като едното нищо ще убие някого - обади се Тамара уж между другото, докато поглеждаше през рамо. - Има огромен нож в...
- Тамара! - прекъсна я Аарън.
Тя му се усмихна невинно, преди да отиде до масата на Майстор Руфъс с чиния в ръка. За пръв път Кал се запита дали няма нещо общо с Тамара - инстинкт да прави пакости.
Цялата зала бе пълна с каменни маси, край които групи чираци седяха на столове. Някои от второкурсниците и третокурсниците бяха с Майсторите си, други - не. Всички първокурсници обаче бяха с тях. Джаспър, Найджъл, Селия и Гуенда бяха с Майстор Милагрос. Розовото в косата й личеше особено ясно днес. Дрю, Раф и Лаурел бяха с гледащия кисело Майстор Лемюъл. Малко от четвъртокурсниците и петокурсниците присъстваха. Всички бяха седнали в ъгъла и изглеждаха потънали в някакъв сериозен разговор.
- Къде са останалите деца? - попита Кал.
- На мисии - отвърна Селия. - По-старите чираци се учат на терен, а някои от големите магове идват, за да използват училището за изследвания и експерименти.
- Нали ви казах - прошепна Кал, - експерименти!
Селия не изглеждаше особено разтревожена. Само се ухили на Кал и отиде до масата на Майстора си.
Кал се разположи на един стол между Аарън и Майстор Руфъс, който вече бе седнал пред скромна закуска, състояща се от един голям лишей. Чинията на Кал бе пълна с гъби и някакво зеленикаво вещество, което не си спомняше да си е сложил. „Явно полудявам", помисли си той, след което набоде парче гъба на вилицата си и го тикна в устата си.
Вкусът заля езика му. Бе добър. Много добър. Леко сладко и хрупкаво по краищата, почти като кленовия сироп върху наденички, получили се наистина добре.
- Ха - каза Кал и хапна отново. Зелените неща бяха сочни и вкусни като каша с кафява захар. Аарън направо се тъпчеше и изглеждаше изумен. Очакваше Тамара да се присмее на изненадата му, но тя дори не го гледаше. Тя махна към високо слабо момиче, което също като нея имаше дълга тъмна коса и изящно оформени вежди. На ръката й блестеше медна гривна. Тя вдигна ръка и махна лениво.
- Сестра ми - гордо каза Тамара, - Кимия.
Кал погледна към момичето, което стоеше до Майстор Рокмапъл и няколко по-големи ученици в зелено, а след това седна до Тамара. Запита се какво ли е да се чувстваш щастлив тук, да си доволен от това, че са те избрали, вместо да мислиш, че е станала ужасна грешка. Тамара и сестра й изглеждаха напълно уверени, че Магистериумът е хубаво място, а не бърлога на злото, като каквато го бе описал баща му.
Защо обаче баща му го бе лъгал?
Майстор Руфъс наряза лишея си по много странен начин, все едно са филийки хляб. След това го наряза на още по-ситно. Това стресна Кал и той се обърна към Аарън.
- Имаш ли роднини тук?
- Не - отвърна Аарън и погледна настрани, като че не обичаше да говори за това, - нямам семейство. Чух за Магистериума от едно момиче. То правеше един номер, оформяше фигури от прах. Каза, че имала брат, който учи тук. Не трябвало да й издава за това място, но го направил. След като тя завърши и отиде да живее при него, аз започнах да тренирам за Изпита.