Кал погледна към Аарън иззад купчината с гъби. Начинът, по който разказа историята, бе прекалено спокоен и му подсказа, че това не е всичко. Но не искаше да разпитва. Мразеше, когато хората се ровят в личния му живот. Вероятно и с Аарън бе така.
Аарън и Кал потънаха в мълчание и започнаха да ровят в чиниите си. Тамара продължи да се храни. В другия край на коридора Джаспър де Уинтър махаше с ръце и очевидно се мъчеше да привлече вниманието й. Кал я сръчка с лакът и тя погледна към него.
Руфъс хапна малко от лишея си.
- Виждам, че вече сте се сближили.
Никой не каза нищо. Джаспър продължи да маха на Тамара и очевидно искаше да я накара да му свърши някаква работа. Кал обаче не разбираше каква. Да скочи във въздуха? Да хвърли кашата си?
Тамара се обърна към Майстор Руфъс, пое си дълбоко въздух, все едно й предстои нещо неприятно, и попита:
- Допускали ли сте възможността да премислите за Джаспър? Той мечтаеше да учи при вас, пък и в групата ни има място за повече...
Тя млъкна, вероятно защото Майстор Руфъс я погледна като хищна птица, забелязала мишка до гнездото си.
Когато обаче най-накрая заговори, гласът му бе спокоен, а не ядосан.
- Вие тримата сте отбор. Ще работите заедно, ще се борите заедно и дори ще се храните заедно през следващите пет години. Аз не съм ви избрал просто като индивидуалности, но и като комбинация. Никой друг няма да се присъединява към вас, защото това ще промени комбинацията.
Той се изправи и избута шумно стола си.
- А сега ставайте. Време е за първия ни урок.
Обучението на Кал като магьосник щеше да започне!
ГЛАВА СЕДМА
Кал бе готов за дълга и уморителна разходка в пещерите, но вместо това Майстор Руфъс ги поведе през прав коридор, през който стигнаха до подземна река.
На Кал това му напомняше за тунелите на метрото в Ню Йорк. Веднъж бе отишъл до града с баща си, за да търсят антики, и си спомни как бе погледнал надолу към тъмното в очакване на фаровете, които известяваха, че приближава влак. Погледът му обхвана реката по същия начин, макар да не бе сигурен какво точно очаква. Каменната стена се издигаше зад тях, а водата се изливаше в по-малка пещера, от която се виждаха само сенки. Влажна миризма на минерали се носеше във въздуха, а на брега имаше седем малки сиви лодки, вързани в редичка. Те бяха направени от дървени дъски, всяка от които се припокриваше с другата от едната страна и се съединяваше отпред, свързана с медни нитове. Изглеждаха като миниатюрни викингски кораби.
Кал се огледа за гребла, двигатели или даже мачти, но не видя нищо, с което лодките да бъдат задвижени.
- Влизайте - каза Майстор Руфъс.
Аарън се намърда в първата от лодките и протегна ръка, за да помогне на Кал да влезе. Кал с неприязън я пое. Тамара застана зад тях. Изглеждаше леко нервна. Веднага щом се настани, Майстор Руфъс също влезе в лодката.
- Най-лесният начин да стигнем Магистериума е чрез подземните реки. Докато не научите навигацията по тях, аз ще ви водя. Най-накрая всеки от вас ще научи пътищата и това как да овладее водата, така че да стигне до желаното място.
Майстор Руфъс се приведе от едната страна на лодката и прошепна нещо на водата. Повърхността се размърда, сякаш е духнал вятър, макар такъв в пещерите да нямаше.
Аарън се наведе да попита нещо, но внезапно лодката тръгна и той падна обратно на мястото си.
Някога, когато Кал бе съвсем малък, баща му го бе завел в голям парк с въртележки, които тръгваха по този начин. Бе викал през цялото време, обзет от пълен ужас, въпреки веселата музика и анимираните марионетки. А онова бяха въртележки. Това бе истинско. Кал не спираше да мисли за прилепи, остри предмети и за това, че понякога в пещерите има пропасти, които се спускат на хиляди километри под морското равнище. Как щяха да избегнат подобни клопки? Как разбираха какво ги очаква в мрака?
Лодката потъна в тъмнината и се плъзна по реката. Не можеше дори да види ръката пред лицето си. Стомахът му се сви. Тамара простена. Кал се зарадва, че не е единственият ужасен в компанията.
Тогава пещерата около тях внезапно оживя. Влязоха в помещение, чиито стени блестяха в светлината на блед биолуминесцентен зелен мъх. Самата вода светеше там, където носът на лодката я докосваше. Когато Аарън докосна с пръсти реката, водата около тях също заблестя. Той метна шепа пръски във въздуха и видя как падат като искри.