Единствено съжаляваше, че няма никакъв ентусиазъм относно въпросното измъкване.
- Хубаво. Можете ли да предположите каква е задачата ви за днес?
- Да укрепим пясъчен замък? - промърмори Кал под носа си. Дори най-доброто му поведение не се получаваше особено добре. Зад него Аарън сподави смеха си. Майстор Руфъс повдигна вежда, но иначе не показа с нищо, че е чул думите на Кал.
- Искам да застанете в кръг около пясъка. Разположете се възможно най-удобно. Почувствайте силата на въздуха около себе си. Почувствайте силата на земята. Почувствайте как се надига под краката ви и навлиза във вас при всяко вдишване. А сега се съсредоточете. Трябва зрънце по зрънце да разделите пясъка на две купчини - една тъмна и една светла. Започнете!
Каза го така, сякаш са на състезание и е размахал зеления флаг. Кал, Тамара и Аарън го загледаха ужасени. Тамара проговори първа.
- Да разделим пясъка? - попита тя. - Не трябва ли да учим нещо по-полезно? Като битка с избягали елементали или как да управляваме лодката. Или...
- Две купчини - отсече Руфъс. - Едната светла, другата тъмна. Започвайте!
Той се обърна назад и се отдалечи. Стената отново стана прозрачна, когато я
приближи, а след това пак се превърна в камък, когато мина през нея.
- Нямаме ли поне някакви инструменти? - обади се тъжно Тамара.
Тримата обаче останаха сами в стая без прозорци и врати. Кал се зарадва, че не страда от клаустрофобия, иначе щеше да ухапе собствената си ръка.
- Ами - предложи Аарън, - най-добре е да започваме.
Но дори той не успя да придаде ентусиазъм на изказването си. Подът бе студен и Кал се запита колко ли време ще мине, преди крака му да започне да го боли от влагата. Опита да пренебрегне тази мисъл, когато Тамара и Аарън седнаха до него и оформиха триъгълник около пясъчната купчина. Всички я гледаха. Накрая Тамара вдигна ръка и във въздуха полетя малко пясък.
- Светло - каза тя и постави една песъчинка на пода. - Тъмно. - Постави тя следващата на разстояние до нея. - Светло. Тъмно. Светло. Тъмно...
- Не мога да повярвам, че смятах училището за магьосници за опасно - обади се Кал, докато се взираше в пясъчната купчина.
- Може да умреш от скука - отвърна Аарън и Кал се разсмя.
Тамара ги погледна тъжно.
- Мисълта за това е единственото нещо, което ме кара да продължавам.
Колкото и трудно да му се бе струвало на Кал местенето на песъчинки със силата на ума му, то се оказа дори по-трудно. Спомни си как бе местил предмети преди, как бе счупил купата на Майстор Руфъс по време на Изпита и как го бе почувствал като жужене в ума си. Концентрира се върху това жужене, докато гледаше към пясъка и той започна да се движи. Беше като да управлява някакво устройство дистанционно - не вдигаше пясък с пръстите си, но въпреки това успяваше да го премести. Ръцете му се изпотиха и вратът го заболя. Бе му трудно дори да задържи една песъчинка във въздуха достатъчно дълго време, за да види дали е бяла, или черна. Още по-сложно бе да я постави на място, без да обърка вече направената купчинка. Неведнъж се разсейваше и пускаше песъчинката върху погрешната купчина. Тогава трябваше да я търси и да я постави на мястото й, което отнемаше още повече време.
В пясъчната зала нямаше часовници, нито пък някой от тримата имаше такъв на ръката. Така Кал нямаше представа колко време е минало. Най-накрая се появи друг ученик. Той бе висок и слаб, облечен в синьо, с бронзова гривна, която подсказваше, че кара трета година в Магистериума.
Кал си помисли, че може би го е видял със сестрата на Тамара и Майстор Рокмапъл в Трапезарията тази сутрин.
Кал се втренчи в него, като че изглежда злокобно, но той само се ухили изпод един кичур от рошавата си кафява коса и остави в краката им купа с лишеи и сандвичи със сирене, както и глинена стомна с вода.
- Яжте, деца - каза той и си излезе по начина, по който бе дошъл.
Кал осъзна, че умира от глад. Часове наред се бе концентрирал и сега се чувстваше замаян. Бе изтощен, прекалено уморен, за да разговаря, докато се храни. Дори по-лошо - видя оставащия пясък и разбра, че са свършили съвсем малка част от работата. Останалата купчина изглеждаше огромна.
Това не бе летене. Не бе си представял магията така.
Това бе отвратително.
- Хайде - каза Аарън, - иначе ще трябва и да вечеряме тук.
Кал се опита да се съсредоточи върху една песъчинка, но внезапно се изнерви. Пясъкът избухна. Навсякъде полетяха песъчинки. Купчините се плъзнаха във всички посоки и накрая паднаха в една огромна неподредена купчина.