Всичката работа, която бяха свършили, отиде на вятъра.
- Какво направи? - ахна Тамара. Дори Аарън гледаше към Кал, все едно иска да го удуши. За пръв път го видя ядосан.
- Аз... - Кал искаше да каже, че съжалява, но преглътна думите си. Знаеше, че нямат значение.
- Просто така се случи.
- Ще те убия - каза Тамара с ледено спокойствие, - а после ще подредя вътрешностите ти на купчинки.
- Ау - каза Кал. Донякъде й вярваше.
- Добре - рече Аарън, който дишаше бавно и дълбоко и се бе хванал за косата, сякаш се опитваше да притисне гнева обратно в черепа си.
- Просто ще трябва да започнем отначало.
Тамара ритна пясъка, след това се приведе и се зае с бавната и монотонна работа по подреждането на песъчинките с ума си. Дори не погледна към Кал.
Кал се опита да се съсредоточи отново. Очите му пламнаха. Когато Майстор
Руфъс се върна и им каза, че са свободни да идат на вечеря и след това да се върнат в покоите си, главата вече го болеше. Той реши, че никога повече няма да ходи на плаж. Аарън и Тамара дори не го погледнаха, докато вървяха по коридора.
Трапезарията бе пълна с деца, които си говореха дружелюбно. Мнозина от тях се смееха. Кал, Тамара и Аарън застанаха на прага зад Майстор Руфъс, гледайки уморено пред себе си. Всички имаха пясък в косите си и петна по лицата си.
- Ще вечерям с останалите Майстори - каза Руфъс. - Правете каквото искате през остатъка от вечерта.
Кал и останалите механично си сипаха вечеря - супа от гъби, още купчини с различни на цвят лишеи и странен млечнобял пудинг, - след което седнаха на маса с още една група ученици от Желязната година. Кал разпозна някои от тях - Дрю, Джаспър и Селия например. Седна до Селия, но тя не изсипа супата си на главата му, както бе направило едно момиче в последното му училище. Това бе добър знак. Някой от другия край на масата извика Аарън и той седна там. Тамара отиде до масата на сестра си, при по-големите деца. Някои от гривните им блестяха в мед или дори сребро, а имаше и няколко със злато.
Майсторите седяха заедно на кръглата маса в другия край на стаята и вероятно измисляха нови мъчения за учениците си. Кал можеше да се закълне, че някои от тях се усмихват доста зловещо. Докато гледаше, трима души в масленозелени униформи - две жени и един мъж - минаха през прага. Те се поклониха леко пред масата на Майсторите.
- Магове от Асамблеята - обясни Селия на Кал. - Те управляват след края на Втората Война на Маговете. Надяват се, че някое от децата ще се окаже маг на Хаоса.
- Като онзи Враг на Смъртта? - предположи Кал. - Но какво става, ако намерят такива магове? Убиват ли ги?
- Не, разбира се - снижи глас Селия, - те търсят такъв маг. Казват, че само Макар може да спре друг Макар. Докато Врагът е единственият такъв, той има сериозно предимство пред нас.
- Ако дори допускаха, че някой тук има такава сила, щяха да проверят лично -намеси се в разговора Джаспър. - Отчаяни са.
- Никой не вярва, че Примирието ще продължи - обади се Гуенда.
- Ако Войната започне наново...
- Защо тогава идват? Какво ги кара да се надяват, че могат да намерят подобен човек тук? - попита Кал.
- Както казах - обясни Джаспър, - отчаяни са. Но не се безпокой. Твоите резултати са много ниски. Маговете на Хаоса са умели в магията.
Цяла една минута Джаспър се бе държал като нормално човешко същество, но явно тя бе изтекла. Селия го погледна накриво, а останалите започнаха да обсъждат първите си уроци.
Дрю им разказа, че Майстор Лемюъл е бил много строг по време на часовете. Питаше дали и останалите са такива. Всички заговориха едновременно и заразказваха за уроци, които се сториха на Кал далеч по-малко дразнещи и много по-забавни.
- Майстор Милагрос ни остави да управляваме лодките - грейна Джаспър.
- Направихме малки водопади - като на сърф. Беше невероятно.
- Страхотно - каза Тамара без видим ентусиазъм.
- Джаспър ни изгуби - обади се Селия, докато си похапваше парче лишей. Очите на Джаспър блеснаха с раздразнение.
- За около минута всичко бе наред - обясни той.
- Майстор Танака ни показа как да правим огнени кълбета - обади се момче на име Питър. Кал си спомни, че Танака бе името на Майстора, който бе избирал след Милагрос.
- Държахме огъня и дори не се изгорихме - очите му светеха.
- Майстор Лемюъл ни целеше с камъни - оплака се Дрю.
Всички го загледаха.
- Какво? - попита Аарън.
- Дрю! - просъска Лаурел, друг от учениците на Майстор Лемюъл.
- Не ни е целил с камъни! Показа как да движим камъните с ума си. Дрю застана на пътя на един от тях.