- От баща си. Той ме научи. За спешни случаи, но според него изпитите се броят за такива. Никога обаче не съм го правила. Страх ме е. Ако поемеш твърде много сила и не успееш да я овладееш, елементът ще те погълне. Ще отнеме душата ти и ще я замени с огън, въздух, вода, земя или хаос. Превръщаш се в създание на елемента. Като елементалите.
- Онези гущери? - попита Аарън.
Кал бе облекчен от това, че не му се наложи да зададе въпроса. Тамара обаче поклати глава.
- Елементалите имат най-различни форми. Малки като онези гущери или големи и подути от магията като уивърните, драконите и водните змейове. Някои дори имат човешка форма, така че трябва да внимаваме.
- Ще внимавам - отвърна Кал. - Ами ти, Аарън?
Аарън прокара песъчливи ръце през русата си коса и сви рамене.
- Каквото и да е, ще е по-добре от това. Ако приключим по-бързо, отколкото Майстор Руфъс очаква, той ще ни даде нещо друго.
- Добре тогава. Да започваме - Тамара облиза върха на пръста си и докосна купчината пясък. Няколко песъчинки се залепиха. След това постави пръст в устата си.
Кал и Аарън повториха действията й. Когато Кал прибра влажния си пръст в устата, се запита дали някой е можел да предположи преди седмица, че ще яде пясък в пещера. Пясъкът нямаше лош вкус - всъщност, нямаше никакъв вкус. Глътна песъчинките и зачака.
- А сега какво? - попита той след няколко секунди. Бе започнал да се изнервя. На Джаспър не му се бе случило нищо по време на Изпита, напомни си той. Нищо нямаше да се случи и на него.
- А сега се съсредоточаваме.
Кал погледна към купчината пясък. Този път, когато насочи мислите си към нея, успя да почувства всяка една от малките песъчинки. Мънички черупчици се появиха в съзнанието му, заедно с кристални парченца и жълтеникави камъчета, осеяни с пукнатини. Опита се да си представи как взима цялата купчина пясък с ръце. Щеше да е тежка, а пясъкът щеше да се плъзне между пръстите му и да падне на пода. Опита се да блокира всичко около себе си - Тамара и Аарън, студения каменен под под него, слабия ветрец в стаята - и да се съсредоточи върху единствените неща, които имаха значение: самия себе си и купчината пясък. Пясъкът му се стори плътен и лек като стиропор. Лесно щеше да го вдигне. Дори с една ръка. С един пръст. С една... мисъл. Представи си как го вдига и разделя...
Пясъчната купчина се наклони, изсипа няколко песъчинки от върха си и се понесе нагоре. Надвисна над тях като малък прашен облак.
Тамара и Аарън зяпнаха. Кал падна по длани. Краката му бяха изтръпнали, явно не бе седнал както трябва. Бе се съсредоточил твърде много, за да забележи.
- Ваш ред е - каза той. Стори му се, че стените са по-близо. Усети пулса на земята под себе си. Запита се какво ли ще е, ако потъне в нея.
- Абсолютно - каза Аарън. Пясъчният облак се раздели на две части, едната светла, а другата тъмна. Тамара вдигна ръка и образува лека спирала във въздуха. Кал и Аарън загледаха учудени, а пясъкът започна да изписва различни фигури над тях.
Вратата рязко се отвори и Майстор Руфъс застана на прага. Лицето му беше като маска. Тамара изпищя и пясъкът падна надолу, вдигайки облак прах, от който Кал се закашля.
- Какво направихте? - попита Майстор Руфъс.
Аарън пребледня.
- Аз... не искахме...
- Млъкни, Аарън - махна му Майсторът. - Калъм, ела с мен.
- Какво? - попита Кал. - Но аз... не е честно.
- Ела с мен - повтори Руфъс, - веднага.
Кал се изправи немощно. Болният крак го болеше. Погледна към Аарън и Тамара, но те гледаха към ръцете си, а не към него.
„Толкова струва отборът", помисли си той и последва Майстора.
Пътят към кабинета на Руфъс бе кратък, макар да минаваше през криволичещи коридори. Самият кабинет не бе това, което Кал очакваше. Мебелите бяха съвременни. В единия край на стената имаше стоманена библиотека, а в другия -мек кожен диван, достатъчно голям, че човек да може да дремне на него. Имаше събрани на купчини в единия край на стаята страници и страници от нещо, което приличаше на надраскани уравнения със странни символи вместо цифри. Те висяха над груба дървена маса, чиято повърхност бе зацапана и с петна и покрита с ножове, стъкленици и препарирани тела на странни животни. Зад чудновати модели, които приличаха на кръстоска между капан за мишки и часовници, имаше и живо същество в малка клетка - един от гущерите със сини пламъци по гърба. Бюрото на Руфъс бе сложено в ъгъла, както и един стар шкаф, който не пасваше на останалата част от стаята. Върху него имаше поставен стъклен буркан с малко торнадо, което се въртеше на място.
Кал не можеше да свали очи от него и очакваше да избухне от буркана всеки момент.