Прекара остатъка от деня, като местеше пясъка с ума си, но вместо да го прави както през първия ден, опитвайки да хване всяка песъчинка с отчаяно усилие на волята, той си позволи да експериментира. Опита по-лек допир, като бута песъчинката, вместо да я вдига във въздуха. След това пробва да придвижи повече от една. Вече го бе правил. Трикът бе да мисли за купчината като едно цяло - облак пясък, - а не като за триста индивидуални песъчинки.
Може би щеше да успее да направи същото и сега, ако възприеме тъмните песъчинки като едно цяло. Опита да ги притисне с ума си, но бяха прекалено много и се разсея. Затова се отказа и се съсредоточи върху пет от тях. Успя да ги избута до купчинката.
Отпусна се назад изумен и с чувството, че е постигнал нещо невероятно. Искаше да го сподели с Аарън, но вместо това си замълча и продължи да упражнява техниката си, като ставаше все по-добър и по-добър. Накрая стигна двайсет песъчинки. Не можеше да се справи по-добре от това, колкото и да пробваше. Аарън и Тамара видяха какво прави, но никой не каза нищо. Дори не опитаха да го имитират.
Тази нощ Кал сънува пясъка. Бе седнал на плажа и се опита да прострои замък на един гол плъх, хванат от бурята, но вятърът издухваше пясъка, колкото повече приближаваше водата. Най-накрая в яда си той ритна замъка. Той се разцепи и от процепа се появи огромно чудовище с пясъчни ръце и крака. То го подгони по плажа. Всеки път изглеждаше, че ще го хване, но така и не го настигаше, макар да крещеше с гласа на Майстор Руфъс:
- Не забравяй какво каза баща ти за магията. Тя може да ти отнеме всичко!
На следващия ден Майстор Руфъс не ги остави както обикновено, а седна в далечния край на Стаята на Пясъка и Скуката, взе една книга и хартиен пакет и започна да чете. След около два часа той отвори пакета. Вътре имаше сандвич с шунка и кашкавал.
Изглежда не се интересуваше от метода на Калъм за бутане на повече от една песъчинка. Затова Тамара и Аарън също започнаха да го прилагат. Така работата им се ускори.
Този ден успяха да подредят целия пясък преди вечеря. Майстор Руфъс погледна какво са направили, кимна доволно и след това ритна пясъка отново на една голяма купчина.
- Утре пробваме пет цвята - заяви той.
И тримата простенаха.
Нещата продължиха в същия дух още седмица и половина. Извън упражненията Тамара и Аарън игнорираха Кал и той им отвърна със същото. Станаха обаче по-добри в местенето на пясък. По-бързи, по-точни, по-способни да се съсредоточават върху много песъчинки. Междувременно, докато се хранеха, слушаха за уроците на другите чираци. Те всички изглеждаха по-интересни от пясъка, особено когато се проваляха. Дрю беше успял да се подпали и да изгори една от лодките, а също и да опърли косата на Раф, преди да го угасят. По време на обучението на класовете на Милагрос и Танака пък Кай Хайл бе пуснал гущер елементал в ризата на Джаспър. Според Кал трябваше да връчат медал на Кай. Гуенда бе решила, че харесва гъбената пица толкова много, че бе поискала още от нея, като създаде такава гигантска гъба, че всички - дори Майсторите -трябваше да напуснат Трапезарията за няколко дни, преди растежът да бъде овладян и да успеят да се върнат там.
На вечеря можеха да ядят само лишеи и пудинг - без гъби. Интересното за лишея бе, че той никога нямаше един и същи вкус, дори да бе в същия цвят -някой път бе като пържола, друг път като риба или подправени зеленчуци. Сивият пудинг тази нощ имаше вкуса на карамел.
Когато Селия седна до Кал, удари китката му с лъжичка.
- Трябва да дойдеш в Галерията - каза тя, - там има страхотни закуски.
Кал погледна към Аарън и Тамара, които свиха одобрително рамене. Тримата не общуваха един с друг, освен когато се налагаше. Кал се запита дали някога ще му простят, или ще си изкарат цялата година така. Остави купата си на масата и след няколко минути се намери сред група смеещи се ученици, които вървяха към Галерията. Кал забеляза, че докато вървят, блестящите кристални стени изглеждаха така, сякаш около тях е навалял сняг.
Запита се дали някой от коридорите не води към кабинета на Майстор Руфъс. Не минаваше и ден, без да се запита дали няма да може да се промъкне там и да използва торнадото като телефон. Но докато Майстор Руфъс не ги научеше как да контролират лодките, Кал трябваше да намери друг път.