Продължиха по непознатата част на тунелите, която изглеждаше, сякаш внимателно се изкачва нагоре, с пряк път над подземното езеро. Този път Кал не възрази срещу допълнителната разходка, тъй като в тази част от пещерите имаше какво да се види - формация от бял калцит, която приличаше на замръзнал водопад, камъни, втвърдили се във формата на пържени яйца, и сталагмити, които бяха минали в синьо и зелено от медта в скалата.
Кал, който се движеше по-бавно от останалите, вървеше най-отзад, а и Селия изостана, за да си поговори с него. Тя му показа неща, които не бе виждал досега - например дупките горе в скалите, където живееха прилепи и саламандри. Минаха покрай голяма кръгла стая с два коридора, които излизаха от нея. Над единия бе написано:
ГАЛЕРИЯ.
Думата бе издълбана в бляскавия кристал. Над другия надписът гласеше:
ПОРТА ЗА МИСИИТЕ.
- Какво е това? - попита Кал.
- Друг изход от пещерите - отвърна му Дрю. След това се огледа гузно, все едно не бе редно да казва.
Може би Кал не бе единственият, който се затруднява с правилата в магьосническото училище. Когато приближи, видя, че Дрю изглежда уморен като него.
- Не може обаче просто да си излезеш - добави Селия, като погледна Кал изпитателно, сякаш се притеснява, че той наистина ще опита да избяга. - То е само за чираци на мисии.
- Мисии? - попита Кал, докато следваха останалите по пътя към Галерията. Спомни си, че тя бе споменала нещо подобно и преди, докато му обясняваше защо чираците не са в Магистериума.
- Задачи за Майсторите, битки с елементали и обсебени - отвърна Селия. -Работа за магове.
„Аха", помисли си Кал. „Да набера куче грозде и да убия някой уивърн на връщане. Супер."
Не искаше обаче да ядосва Селия, тъй като тя единствена все още разговаряше с него, затова си запази мислите.
Галерията бе голяма, с таван, който се издигаше поне на трийсет метра над главите им. В единия й край имаше езеро, което се простираше в далечината, с няколко малки острова по повърхността. Няколко деца се плискаха във водата, която течеше бавно. На една от кристалните стени течеше филм. Кал го бе гледал и преди, но бе сигурен, че събитията, които ставаха на екрана сега, не се бяха случили в неговата версия.
- Обожавам тази част! - обади се Тамара и изтича до мястото, където децата се бяха наредили по редове на големи гъби, напомнящи кадифени кресла. Джаспър се появи и седна точно до нея. Аарън изглеждаше леко объркан, но ги последва.
- Трябва да опиташ газираните напитки - каза Селия и придърпа Кал към каменистия ръб, където, подпрян на три сталактита, имаше огромен стъклен разпределител, пълен с нещо, което приличаше на вода. Тя взе една чаша, напълни я от изкривения чучур и я пъхна под единия от сталактитите. Във водата капна синя течност и в чашата се завъртя миниатюрен водовъртеж, който смеси водата и сиропа. На повърхността се появиха мехурчета.
- Опитай! - накара го Селия.
Кал погледна подозрително, но после взе чашата и отпи от течността. Почувства се, сякаш в устата му има кристалчета от боровинки, ягоди и карамел.
- Това е фантастично - каза той, след като успя да преглътне.
- Зеленото ми е любимо - усмихна се Селия, докато отпиваше от чашата, която наля за себе си, - има вкус на разтопена близалка.
Имаше и различни закуски, оставени на ръба - купи с ярки камъчета, очевидно направени от захар, бретцели, оформени като алхимически символи и поръсени със сол, а също и нещо, което приличаше на тъмнозлатист чипс. Кал опита един. На вкус бе почти същото като пуканки с масло.
- Хайде - каза Селия и го хвана за ръката, - ще изтървем филма!
След което го отведе до кадифените гъби. Кал я последва с известно нежелание. Отношенията му с Тамара и Аарън все още не бяха изгладени. Бе смятал, че ще е по-добре да ги избягва и да изследва Галерията сам. Никой обаче не му обръщаше внимание - всички гледаха филма на далечната стена. Джаспър постоянно шепнеше нещо в ухото на Тамара, което я караше да се смее, а Аарън си говореше с Кай от другата страна. За щастие, имаше достатъчно деца наоколо, така че Кал можеше да не сяда прекалено близо до тях или останалите чираци в групата, без да изглежда, че го прави нарочно.
Когато Кал се отпусна на стола, видя, че филмът не точно се прожектира. Солиден блок от оцветен въздух кръжеше до каменната стена. Цветовете в него се сменяха невъзможно бързо и създаваха илюзията за екран.
- Въздушна магия - каза си той.