- Грамофон - отвърна Тамара, която все още подреждаше пясъка си, въпреки че гледаше към Руфъс. - Свири музика, но работи с магия, а не с електричество.
В този момент от тромпета на грамофона засвири музика. Бе много шумна и в началото Кал не я разпозна. Звукът бе трополящ, повтарящ се и изключително дразнещ.
- Това не е ли темата на „Самотният рейнджър"? - попита Аарън.
- Това е увертюрата на „Вилхелм Тел"! - извика Майстор Руфъс, за да надвика музиката, която отекваше в стаята. - Чуйте тези рогове! Нека кръвта ви кипне! Подгответе се за магията!
Всъщност, просто им стана трудно да мислят. На Кал му бе почти невъзможно да се концентрира, което правеше вдигането дори на една песъчинка предизвикателство. Тъкмо когато мислеше, че е овладял пясъка, музиката гръмваше и той се разсейваше.
Изсумтя недоволно и отвори очи, за да види как Майстор Руфъс отваря плика си и вади червен червей оттам. Кал искрено се надяваше той да е желиран, тъй като Майсторът отхапа единия му край.
Кал се запита какво ли ще стане, ако вместо да придвижи пясъка, се съсредоточи върху това да счупи грамофона в стената. Вдигна очи и забеляза как Тамара го гледа критично.
- Не си го и помисляй - каза тя, все едно бе прочела мислите му. Бе се изчервила, а тъмната й коса беше залепнала за челото й. Мъчеше се да се съсредоточи върху пясъка въпреки музиката. Един ярък син червей плесна Кал по главата и го накара да изсипе всичкия пясък в скута си. Червеят падна на земята и си остана там. „Значи е желиран", помисли си Кал, тъй като нямаше очи и изглеждаше като от желатин. От друга страна, много неща в Магистериума изглеждаха така.
- Ще се справя - изпъшка Аарън. Той вдигна ръка и пясъкът се завихри. Лицето му бе изчервено от напрежение. Един оранжев червей го плесна по рамото. Руфъс бе отворил плика и ги целеше с червейчета.
- Ах! - извика Аарън. Ударите с червеите не боляха, но бяха наистина изнервящи. В косата на Тамара се бе залепил зелен и тя изглеждаше, сякаш ще се разплаче.
Вратата отново се отвори. Този път наистина влезе Алекс Страйк. Той носеше плик, а лицето му се разшири в странна, почти злорада усмивка, докато гледаше как Руфъс цели с червеи чираците си, които се мъчеха да се съсредоточат.
- Влизай, Алекс! - каза весело Руфъс. - Остави сандвичите там и се наслади на музиката!
Кал се запита дали Алекс не си спомня собствената си Желязна година. Надяваше се да не посещава другите групи чираци, които се занимаваха с яки неща като огнените топки и левитацията. Ако Джаспър узнаеше с какво се занимава Кал днес, никога нямаше да спре да го дразни.
„Това няма значение", напомни си строго Кал. „Мисли за пясъка."
Тамара и Аарън местеха песъчинките, като ги търкаляха и вдигаха във въздуха. По-бавно отпреди, но работеха въпреки желираните червейчета, оплели се в косите им. Тамара сега имаше син в плитката и дори не го забеляза.
Кал притвори очи и се съсредоточи.
Почувства как студеният червей го плесва по бузата, но този път не изтърва песъчинката. Музиката отекваше в ушите му, но той я пренебрегна. Първо една песъчинка, а след това още една, а после още и още пясък.
„Ще му покажа аз на Майстор Руфъс."
Още един час мина, преди да настъпи обедната почивка. Когато започнаха отново, магът им пусна валс. Докато чираците подреждаха пясъка, Руфъс застана на една скала и започна да си решава кръстословица. Дори не забеляза, че останаха часове след края на деня и изпуснаха вечерята в Трапезарията.
Върнаха се уморени и мръсни в стаите си, за да намерят храната, подредена на маса в общата зала.
Кал установи, че е в изненадващо добро настроение. Аарън успя да разсмее и него, и Тамара, докато имитираше как Майстор Руфъс танцува с червей.
На следващата сутрин Майстор Руфъс се появи на вратата им точно след алармата, като носеше превръзки, които да отличат отбора му по време на първото изпитание. Всички извикаха развълнувано. Тамара извика, защото бе щастлива, а Аарън, защото се радваше, че друг човек е щастлив, Кал пък, защото мислеше, че всичките ще умрат.
- Знаете ли какъв е тестът? - попита Тамара, докато нетърпеливо увиваше превръзката около китката си. - Огън, въздух, земя или вода? Може ли да ни подскажете? Поне малко?
Майстор Руфъс я погледна строго, докато тя не спря да говори.
- Никой от чираците не може да получава информация за предстоящите изпитания - каза той. - Това нечестно ще ви даде предимство. Трябва да спечелите сами.
- Да спечелим? - сепна се Кал. Не му бе хрумвало, ча Майстор Руфъс очаква да спечелят. Надяваше се просто да оцелеят.