- Давай по-бодро - скри усмивката си Аарън. Вече бе сложил превръзката си точно над лакътя. Някак успя да я направи да стои готино. Кал върза своята на ръката и бе сигурен, че изглежда като нормална превръзка.
Майстор Руфъс завъртя очи. Кал се обезпокои, когато в крайчеца на устните му се изкривиха в неволна усмивка. Бе тревожно, че започва да разбира израженията на Майстора и да реагира на тях.
Може би по време на Сребърната година Майсторът щеше да им преподава сложни магически теории с едно повдигане на веждата.
- Хайде - каза магът. С драматично завъртане той ги отведе от вратата към това, което Кал започна да възприема като главен коридор. Фосфоресциращ мъх светеше и блещукаше, когато минаваха покрай него. Слязоха по вито стълбище, което Кал не бе виждал, преди да стигнат до пещера.
В другите училища, които бе посещавал, винаги бе искал да ходи на физическо. Тук му даваха такъв шанс. От него зависеше да го оползотвори.
Пещерата бе с размерите на стадион, с огромни сталактити и сталагмити, които напомняха на зъби. Повечето от другите чираци в Желязната година бяха там с Майсторите си. Джаспър разговаряше със Селия и махаше към сталагмитите в единия ъгъл, които се бяха сраснали в сложна форма.
Майстор Милагрос левитираше над земята и окуражаваше едно от децата да я последва. Всички изглеждаха неспокойни, особено Дрю, който си шепнеше нещо с Алекс. Каквото и да бе казал Алекс, Дрю не изглеждаше очарован от него.
Докато вървеше из стаята, Кал се огледа, като се опита да предположи какво може да стане. В единия край на стената имаше огромна пещера с решетки пред нея - като клетка от калцит. Когато я видя, Кал се притесни, че тестът може и да е по-лош от това, което очакваше. Потърка разсеяно крака си и се запита какво ли би казал баща му.
„Тук настъпва моментът, в който ще умреш", вероятно.
А може би бе настъпил моментът, в който да докаже на Тамара и Аарън, че си е струвало да го защитят.
- Чираци от Желязната година! - извика Майстор Норт, докато все повече ученици се появяваха зад Майстор Руфъс. - Време е за първото изпитание. Ще се борите с елементали.
В залата се разнесоха възклицания на вълнение и страх. Сърцето на Кал падна в петите. Шегуваха ли се? Никой от чираците не бе готов за това, сигурен бе. Погледна към Аарън и Тамара, за да види дали и те не мислят като него. Бяха пребледнели. Тамара стискаше превръзката си.
Кал отчаяно се опита да си спомни лекцията за единия от елементалите, която Майстор Рокмапъл им бе изнесъл преди два петъка.
„Да се справяме с бегълци елементали, преди да причинят вреда, е една от най-важните задачи на маговете", бе казал той. „Ако се почувстват заплашени, те могат да се разпаднат обратно в елемента си. Трябва им много енергия, за да се материализират отново."
Значи трябваше да уплашат елементалите. Супер. Майстор Норт се намръщи, сякаш сега забелязва, че учениците изглеждат загрижени.
- Ще се справите - увери ги той.
Това се стори на Кал безпочвен оптимизъм. Представи си как всички лежат мъртви, докато отмъстителните уивърни кръжат над главите им, а Майстор Руфъс поклати глава и каза:
- Може би чираците в следващата година ще са по-добри.
- Майстор Руфъс - изсъска Кал, като се опита да говори тихо, - не можем да се справим. Не сме тренирали...
- Знаете всичко, което ви трябва - загадъчно отвърна Руфъс и се обърна към Тамара:
- Какво правят елементалите?
Тамара преглътна.
- Огънят гори - каза тя. - Водата тече, въздухът навява, земята сковава. Хаосът поглъща.
Руфъс постави ръката си на рамото й.
- Вие тримата си спомнете Петте принципа на Магията и какво съм ви научил. Така няма да имате проблеми.
С тези думи той се отдалечи към останалите магове в другия край на стаята. Те оформиха скалите като места и седнаха, очевидно спокойни. Някои от другите магове идваха зад тях. Имаше и още няколко по-големи ученици, които бяха заедно с Алекс. Светлината на пещерата блестеше на гривните им. Това остави чираците от Желязната година в центъра на залата, когато светлините угаснаха. Намериха се обградени от мрак и тишина. Бавно групите от чираци се събраха на една голяма маса, гледаща към решетката, която се отвори, за да разкрие неизвестното.
За един дълъг миг Кал се загледа в тъмнината, докато не се запита дали в нея няма нищо. Може би изпитанието бе в това дали чираците наистина ще повярват, че маговете биха пуснали дванайсетгодишни деца в гладиаторска битка с уивърни.
Тогава видя как в мрака блесват очите на нещо. Огромни ноктести лапи започнаха да драскат по пода и три създания се появиха от пещерата. Те бяха високи колкото двама мъже, застанали един върху друг, и вървяха на задните си лапи, привели тела. Бодливите им опашки се тътреха зад тях. Огромни криле блъскаха въздуха там, където трябваше да са ръцете им. Широки, озъбени челюсти защракаха към тавана.