Кал си спомни всички предупреждения на баща си. Усети, че се задушава. Никога не се бе чувствал толкова изплашен. Всички чудовища от въображението му, които смяташе, че се крият в гардеробите или под леглата, бледнееха пред кошмарните изчадия, които пъплеха към него.
Огънят гори, помисли си Кал. Водата тече, въздухът навява, земята сковава. Хаосът поглъща.
Джаспър, който явно не бе загрижен за оцеляването си, излезе пред чираците и с див вик се хвърли към уивърните. Той вдигна ръка и разпери длан.
Една мъничка огнена топка се изстреля от пръстите му и прелетя над главата на единия от уивърните.
Чудовището изрева и Джаспър се стресна. Той отново разпери длан, но този път от пръстите му излезе само пушек, никакъв огън. Уивърнът пристъпи към Джаспър и разтвори огромната си паст. Гъста синя мъгла избълва устата му. Мъглата полази бавно по въздуха, но бе достатъчно бърза, за да засегне Джаспър. Той се търкулна на една страна, но мъглата го обгърна. След миг се издигна във въздуха като сапунен мехур.
Другите два уивърна полетяха във въздуха.
- По дяволите - каза Кал, - как да се борим с тези неща?
- Не е честно - лицето на Аарън се изкриви от яд.
Джаспър викаше за помощ, отскачайки от издиханията на уивърна. Първото същество мързеливо го перна с опашка и дори Кал почувства жал. Другите чираци бяха замръзнали от ужас и гледаха нагоре.
Аарън си пое дълбоко въздух и изруга:
- Мътните да го вземат.
Докато Кал и другите зяпаха, той се стрелна напред и се хвърли към опашката на най-близкия уивърн. Успя да я хване, докато пада, и уивърнът нададе писък на изненада, който прозвуча като гръмотевица. Аарън продължи да стиска опашката, докато тя се размахваше насам-натам, все едно язди див мустанг. Джаспър си стоеше в мехура и се издигна над земята към сталактитите, докато викаше и размахваше крака. Уивърнът плесна опашката си като камшик и Аарън полетя.
Тамара простена. Руфъс протегна ръка и от нея се изстреляха парчета кристали, които се събраха във въздуха и оформиха длан, която хвана Аарън на сантиметри от пода и след това се сключи в здрава хватка.
Кал почувства известно облекчение. Не бе осъзнал, че до този момент се притесняваше дали Майсторите изобщо ще им помогнат, или просто ще ги оставят да умрат. Аарън се опита да се измъкне от пръстите. Няколко от чираците оформиха група и тръгнаха към втория уивърн. Гуенда създаде искра между ръцете си, синя като пламъка по гърбовете на гущерите. Уивърнът се прозя и пусна мъгливите си издихания. Един по един чираците се издигнаха във въздуха и закрещяха. Селия изстреля ледена висулка, докато се изправяше. Пропусна и удари пространството вляво от уивърна, който изрева.
- Кал! - той се обърна към шепнещата Тамара само за да я види как се скрива зад група сталагмити. Кал понечи да тръгне към нея, но спря, когато видя Дрю, замръзнал в края на групата.
Кал не бе единственият, който го бе забелязал. Третият уивърн присви очите си хищнически и се приведе към изплашения чирак.
Дрю размаха ръце и докосна с длани земята, като шепнеше изнервено. След това бавно се издигна от земята, докато не застана очи в очи срещу уивърна.
„Прави се, че е ударен от пушека", осъзна Кал. „Умно момче".
Дрю призова кълбо вятър в ръката си и се прицели. Уивърнът изпръхтя изненадан и разсея Дрю, който се завъртя във въздуха. Без да губи време, уивърнът стрелна главата си напред и щракна със зъбатата си паст, като хвана крайчеца на панталона на Дрю. Платът се разкъса, а Дрю зарита отчаяно.
Кал изтича да помогне точно когато вторият уивърн се спусна към тавана, право към него.
- Бягай, Кал! - извика Дрю. - Бягай!
Предложението не бе лошо, само дето Кал не можеше да бяга. Болният му крак се изкриви, когато се опита да се отдалечи от неравната земя, и той се спъна. Успя да се изправи, но не достатъчно бързо. Студените черни очи на уивърна се фокусираха върху него, а ноктите му се разпериха, когато приближи. Кал хукна да бяга, но не бе достатъчно бърз. Докато гледаше през рамо, се спъна и падна върху чакъла и твърдия камък.
Завъртя се по гръб и видя как уивърнът надвисва над него. Една част от Кал му нашепваше, че Майсторите следва да се намесят, преди да стане нещо лошо, но най-вече бе уплашен. Уивърнът изпълваше целия му поглед. Разтвори челюсти, за да разкрие острите си зъби и люспестата паст...