- Да знаете, че се чувствам наистина глупаво, но бих искал да ми помогнете. Искам да сляза надолу по течението и не знам как. Може ли да опазите лодката да не се удря в стени или да се върти. Моля?
Елементалите, които и да бяха и каквото и да правеха, не отговориха.
За щастие обаче, течението бе посоката, която му трябваше. Той се протегна и избута лодката по брега, като я изпрати към центъра на реката. Почувства, че е успял, преди да се сети, че не знае как да спре лодката.
Осъзна, че не може да направи много, затова седна на мястото до носа и си наложи да се тревожи само за това, което го чакаше на края на пътя му. Водата плискаше отстрани на лодката, а от време на време се появяваха бледи и бляскави риби, които минаваха по повърхността и после отново потъваха в дълбините.
За жалост се оказа, че не бе постъпил правилно, заговаряйки елементалите. Лодката се завъртя във водата и на Кал му се зави свят. По едно време трябваше да избута един сталагмит, за да не удари лодката в него.
Най-накрая стигна до брега, който познаваше. Този, водещ към кабинета на Руфъс. Огледа се наоколо, за да измисли как да стигне до брега. Не искаше да потапя ръката си в студената черна вода, но въпреки това го направи, като запляска нетърпеливо.
Носът се удари в брега и Кал осъзна, че трябва да скочи в плитката вода, тъй като не можеше да скочи на кея като Майстор Руфъс. Той се подготви, прескочи лодката и веднага потъна в тинята. Хлъзна се и падна, като удари болния си крак в лодката. За миг остана без дъх от болка.
Когато се възстанови, осъзна, че положението му е станало дори по-лошо. Лодката се бе върнала в средата на реката и нямаше как да я стигне.
- Върни се! - извика той на лодката, след което осъзна грешката си и се съсредоточи върху самата вода. Въпреки всичките си усилия обаче, успя да създаде само малка вълничка. Бе изкарал цял месец, работейки с пясък, без да обръща внимание на другите елементи.
Бе подгизнал, а лодката скоро щеше да потъне в тунелите, носена от течението все по-навътре и по-навътре в пещерите. Той изпъшка и започна да джапа през водата, докато най-сетне стигна брега.
Дънките му бяха мокри и тежки, залепнали за краката. Освен това бяха студени. Трябваше да се върне по целия път назад така... ако изобщо намереше пътя назад.
Кал си наложи да остави тези тревоги за по-нататък и се отправи към тежката дървена врата, която водеше към кабинета на Майстор Руфъс. Затаи дъх и завъртя бравата. Вратата се отвори, без дори да проскърца. Малкото торнадо все още се вихреше на бюрото на Майстора. Кал пристъпи към него. Малкото гущерче в клетката отново бе върху масата. Пламъците блестяха по гърба му, докато гледаше към Кал със светещите си очи.
- Пусни ме - каза гущерчето. Имаше дрезгав и треперлив гласец, но говореше ясно. Кал го загледа объркан. Уивърните не бяха казали нищо по време на упражнението. Никой не го бе информирал, че елементалите могат да говорят. Може би това важеше само за огнените елементали.
- Пусни ме - повтори то. - Аз ще ти кажа къде е ключът и ти ще ме пуснеш.
- Няма - информира Кал гущерчето и се намръщи. Все още не можеше да възприеме, че то говори. Той отстъпи назад и приближи торнадото на бюрото.
- Алистър Хънт - прошепна той на вихъра.
Нищо не се случи. Може би не бе така лесно, както се надяваше.
Кал постави ръка върху стъклото. Представи си своя баща, колкото се може по-ясно. Орловият му профил, звукът как поправя нещо в гаража. Сивите му очи, начинът, по който повишаваше глас, докато подкрепя любимия си отбор, или пък го снижава, когато говори за опасни неща като магьосниците. Представи си как му чете, преди да заспи, и как вълнените му жилетки ухаеха на лула и на почистващи препарати.
- Алистър Хънт - повтори той. Този път пясъкът се съедини и втвърди. След секунди гледаше към фигурата на баща си, чиито очила бяха на главата му. Бе облечен в потник и дънки и държеше отворена книга в скута си. Бе все едно Кал е влязъл в стаята му, докато чете.
Внезапно баща му погледна към него. Книгата се скри от погледа му.
- Кал? - попита невярващо баща му.
- Да! - повтори Кал развълнуван. - Аз съм. Получих дрехите и писмото ти. Исках да се свържа с теб.
- О - каза баща му и присви очи, като че се мъчи да го види по-добре, - това е много добре. Радвам се, че са пристигнали.
Кал кимна. Нещо в спокойния му глас намали напрежението, което почувства, когато го видя.
- Изглеждаш добре - избута очилата по-нагоре на носа си баща му.
- Ами да - погледна към дрехите си Кал, - бива. Тук не е толкова лошо. Понякога е скучно, друг път страшно. Уча разни работи. Не съм лош маг, поне засега.