- И какво от това? - замръзна Кал.
- Пусни ме - рече гущерът, - пусни ме, инак ще кажа на Майстора, че си откраднал нещата му.
Кал простена. Не бе мислил задълбочено. Елементалът не само знаеше, че е отворил плика, но и бе чул разговора с баща му. И загадъчното му предупреждение. Кал не можеше да го остави да повтори тези неща пред Майстор Руфъс.
Коленичи и вдигна клетката за железната дръжка на върха, след което я остави на работната маса на Руфъс. Погледна към гущера по-внимателно. Тялото му бе не по-дълго от някои от ботушите на баща му. Приличаше на малък комодски варан. Дори си имаше брада и вежди от люспи. Веждите си личаха особено ясно. Очите му бяха големи и червени и блестяха като жарава. От цялата клетка се носеше слаб мирис на сяра.
- Промъкваш се, крадеш - каза гущерът, - а баща ти не иска да си тук.
Кал не знаеше какво да направи. Дори да пуснеше елементала от клетката на Майстор Руфъс, той пак можеше да му каже какво е видял. Не можеше да рискува да го намерят. Не искаше да запечатват магията му. Не искаше да губи Аарън и Тамара, не и сега, когато най-после бе намерил приятели.
- Точно така - отвърна Кал. - И ще открадна още нещо. Теб!
Кал огледа за последно кабинета, след което взе клетката на гущера със себе си. Елементалът се затича вътре и я накара да затрака. На Кал не му пукаше.
Той слезе надолу до водата. Надяваше се да е дошла друга лодка. Не видя обаче нищо друго освен подземната река, която миеше каменистия бряг. Кал се запита дали не може да се прибере обратно с плуване, но водата бе ледена, течението бе срещу него, а и той никога не бе се славил като добър плувец. Освен това трябваше да носи и гущера. Съмняваше се, че клетката му ще плава.
- Теченията на Магистериума са силни и странни - каза елементалът, а очите му засияха.
- Имаш ли си име? - килна глава Кал, за да изучи създанието.
- Каквото ми дадеш - отвърна лукаво гущерът.
- Каменоглав? - предложи Кал, като видя кристалните камъни на челото му.
Гущерът изпусна струя пушек от ушите си. Изглеждаше подразнен.
- Сам каза да ти дам име - напомни му Кал и въздъхна, след което приклекна на брега.
Главата на гущера опря решетките. Езикът му се стрелна, за да хване една малка рибка, която прибра между зъбите си. Тя изхрущя, а на лицето на гущера се изписа задоволство.
Всичко това стана толкова бързо, че Кал подскочи и едва не изпусна клетката. Този език си бе страшничък.
- Огнегръб? - предложи той и се изправи, като се преструваше, че не е уплашен. - Рибояд?
Гущерът не му обърна внимание.
- Уорън? - предаде се Кал. Това бе името на един приятел на баща му, който идваше в неделите да играе покер.
- Уорън - кимна доволно гущерът. - Знаеш ли какво означава това име, Кал? Лабиринт. Като тези под земята, в които се въдят чудовища. Чудовища, които идват да дебнат и крадат!
- Страхотно - отвърна Кал. Започна да се изнервя.
- Има и други пътища, които не минават през реката. Ти не знаеш как да се върнеш в гнезденцето си. Аз от друга страна...
Кал погледна елементала, който отвърна на погледа му през клетката си.
- Знаеш пряк път към стаята ми?
- И не само натам, не само натам... навсякъде. Никой не познава Магистериума по-добре от Уорън. Но после трябва да ме пуснеш от клетката. Трябва да обещаеш...
Можеше ли Кал да се довери на странен гущер, който дори не беше истински гущер?
Може би ако пийнеше малко от водата, която обаче бе гнусна заради всичките безоки риби, сяра и минерали, щеше да успее да направи магия. Като с пясъка. Магия, каквато не трябваше да прави. Може би щеше да обърне течението и да върне лодката при себе си.
Да бе. Нямаше идея как да направи подобно нещо.
Трябва да ме послушаш. Дори не знаеш какъв си всъщност!
Явно не знаеше почти нищо.
- Хубаво - отвърна Кал, - ако ме върнеш в стаята ми, ще те пусна от клетката.
- Пусни ме сега - измърка елементалът, - пусни ме веднага и ще стигнем по-бързо.
- Добър опит - изсумтя Кал, - кажи сега накъде да вървя?
Гущерчето му показа посоката и той тръгна. Усещаше дрехите си студени и влажни върху кожата си.
Минаха покрай пластове скала, които сякаш се сливаха един в друг. Покрай колони варовик и странни завеси от същия камък, които падаха като пердета. Минаха покрай кипящ поток кал, който течеше между краката на Кал. Уорън го придума да побърза. Сините пламъци на гърба му осветяваха клетката като фенер.
По едно време коридорът се стесни до такава степен, че Кал зави настрани, за да се провре между каменните стени. Най-накрая мина от другата страна и изхвърча като тапа от бутилка. Ризата му се скъса на мястото, където се бе опряла в камъка.