Выбрать главу

- Шшт - прошепна Уорън и се сви пред него, - тихо, малки магьоснико.

Кал застана в тъмния коридор на огромната пещера, която отекваше с ехо от различни гласове. Пещерата бе почти кръгла, а каменният таван отгоре образуваше масивен купол. Стените бяха украсени със скъпоценни камъни, така наредени, че да изписват странни, вероятно алхимически символи. В центъра на стаята имаше правоъгълна каменна маса, от която излизаше свещник. Восък капеше от него на дебели капки. По високите столове около масата бяха насядали Майстори. Самите те приличаха на каменни фигури.

Кал се сви в сенките, за да не бъде забелязан, и прибра клетката зад себе си, така че да скрие светлината.

- Младият Джаспър постъпи много смело, когато се хвърли към уивърните -рече Майстор Лемюъл и погледна към Майстор Милагрос. На лицето му заигра усмивка.

- Макар да не постигна нищо.

Кал изпита силен гняв. Тримата с Тамара и Аарън бяха победили уивърните, а

тук говореха за Джаспър!

- Смелостта не стига - рече Танака, високият мършав Майстор, който обучаваше Питър и Кай. - Учениците, които се върнаха от последната ни мисия, бяха много храбри, но получиха най-тежките рани, които съм виждал от войната насам. Цяло чудо е, че са живи. Дори учениците от пета година не могат да работят в такъв синхрон...

- Врагът стои зад това - прекъсна го Майстор Рокмапъл и приглади рунтавата си брада. Гледката на обгорените и окървавени ученици, дошли през Портата за Мисиите, изникна в ума на Кал. Бе щастлив да научи, че не са се върнали от обичайна мисия.

- Врагът нарушава примирието по такъв начин, че да не можем да го обвиним директно. Той се готви за война. Ние потънахме в опасна самозаблуда, като решихме, че ще остане в далечното си уединение. В това време той не е спирал с ужасните си експерименти и е изковал още по-страховити оръжия. Да не говорим за съюзниците, които е намерил...

- Няма никакво доказателство за това - изсумтя Майстор Лемюъл. - Възможно е да има промяна в поведението на елементалите.

- Как е възможно да вярваш на Врага? - завъртя се към него Рокмапъл. -Някой, който е поставил късче от бездната в животни и дори деца, касапин, изклал най-уязвимите от нас? Той е способен на всичко.

- Да съм казвал, че му вярвам? Просто не искам да изпадаме в ненужна паника за това, че Примирието е нарушено. Няма нужда да подпалваме нова война, по-унищожителна и от предишната, само защото сме се изплашили! Светът може да изгори!

- Да имахме Макар на наша страна, щеше да е различно - каза нервно Майстор Милагрос и прибра розовия кичур от косата си зад ухото. - Учениците тази година се справиха феноменално добре на Изпита. Възможно ли е сред тях да има Макар?

- Рано е да се каже - отвърна Руфъс, - самият Константин не показа никакви признаци на афинитет към Хаоса, докато не навърши четиринайсет.

- Или ти не пожела да ги видиш. Така както отказваш да ги видиш и сега -нападна го Майстор Лемюъл.

- Какво значение има? - поклати глава Руфъс. Лицето му изглеждаше като изсечено на трепкащата светлина. - Трябва ни друг план. На Асамблеята й трябва друг план. Не можем да поставим такава тежест върху раменете на едно дете. Не забравяйте трагедията на Верити Торес.

- Съгласен съм, че ни трябва план - отвърна Майстор Рокмапъл. - Каквато и да е схемата на Врага, не можем просто да заровим глави в пясъка и да се правим, че опасността ще отмине. Нито пък можем да чакаме нещо, което може и никога да не се случи.

- Чух достатъчно - рече Майстор Норт. - Майстор Милагрос каза, че е открила възможна грешка в третия алгоритъм от втъкаването на въздуха в метал. Надявах се да обсъдим аномалията.

„Аномалия". Кал разбра, че няма смисъл да рискува да го хванат заради нещо, което най-вероятно няма да разбере, и се шмугна в процепа между скалите. Излезе от другата страна, а в ума му отекваха думите на баща му. Какво точно бе казал?

Колкото повече научаваш за техния свят, толкова повече ще те увлича в старите му вражди и опасни изкушения.

Войната с Врага бе враждата, за която бе говорил бащата на Кал.

Уорън провря нос между решетките, а езикът му облиза въздуха.

- Намерих друг път, по-хубав, по-сигурен и с по-малко Майстори.

Кал изсумтя и последва указанията на Уорън. Чудеше се дали гущерът наистина знае накъде отиват, или просто води Кал по-навътре в пещерите. Може би щяха да прекарат целия си живот в катакомбите. Щяха да се превърнат в Легендата за изгубения ученик и неговия гущер, изчезнали завинаги в катакомбите. Младите чираци щяха да си изкарат акъла.