- Ако направя нещо - каза Джаспър, - ако стана най-добър, това ще се промени. Докато за теб престоят тук не означава нищо.
Той удари с ръка по масата. За изненада на Кал, от пръстите му полетяха искри.
Джаспър дръпна ръка и се загледа в нея.
- Май успя - промърмори Кал. Гласът му прозвуча странно след всички викове на Джаспър. За миг двете момчета се загледаха, след което Джаспър се извърна. Кал се почувства странно и се върна към вратата на Библиотеката.
- Съжалявам, Кал! - извика подире му Селия. - Утре ще е по-добре.
Но Кал не отвърна. Знаеше, че не е честно. Аарън нямаше семейство, това на Тамара бе страшно, а сега и тази история на Джаспър... скоро нямаше да може да мрази никого, без да му е мъчно за него.
Сграбчи клетката и се отправи към най-близкия коридор.
- Без повече заобикалки - заплаши той гущера.
- Уорън знае пътя. Понякога най-добрият път не е най-бързият.
- Уорън трябва да спре да говори за себе си в трето лице - каза Кал, но остави елементала да го отведе до стаята му. Когато вдигна гривната да отвори вратата, гущерът изсъска.
- Пусни ме - каза той.
Кал замръзна.
- Обеща. Пусни ме.
Гущерът го погледна обвинително с горящите си очи.
Кал остави клетката на каменния под пред вратата и коленичи до него. Докато се протягаше към резето, се сети, че не е задал въпроса, който трябваше да му отправи в самото начало.
- Уорън? Защо Майстор Руфъс те затвори в кабинета си?
- Хитро - повдигна вежди елементалът.
- Какво ще рече това? - поклати глава Кал, без да е сигурен за кого от двамата говори.
- Пусни ме - настоя гущерът. Дрезгавият му глас звучеше съвсем като съсък. -Обеща!
Кал въздъхна и отвори клетката. Гущерът хукна по стената към една ниша на тавана. Кал едвам виждаше огъня на гърба му. Скри клетката зад купчина сталагмити. Надяваше се да намери начин да се отърве от нея на следващата сутрин.
- Лека нощ - каза Кал, преди да влезе вътре. Когато отвори вратата, елементалът се шмугна пред него. Кал се опита да го изгони, но Уорън го последва в спалнята и се сви до една от блестящите скали на стената, като стана почти невидим.
- Ще останеш ли? - попита Кал.
Гущерът остана неподвижен като камък, премрежил червените си очи и подал език от едната страна на устата си.
Кал бе прекалено уморен да мисли за това, че вече си има елементал, макар и спящ. Той избута на пода кутията и нещата, които баща му бе пратил, сви се на леглото си, стиснал гривната на татко си. Погали гладките камъни, докато заспиваше.
Последната му мисъл бе за спиралите в очите на обсебения.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Кал се събуди на следващия ден, уплашен от мисълта, че Майстор Руфъс ще каже нещо за разпилените си документи, счупения модел и липсващото писмо в кабинета... и най-вече за липсващия елементал. Едва събра сили да отиде в Трапезарията, но щом стигна там, чу спор между Майсторите Руфъс и Милагрос.
- Казвам ти за последен път, Руфъс - повиши глас вълшебницата, като звучеше силно разстроена, - не знам къде е проклетият ти гущер!
Кал не знаеше да се смее ли, или да плаче.
След закуска Руфъс ги отведе до реката, където им показа как да повдигат водата във въздуха и да я разпръскват, без да се мокрят. Не след дълго Кал, Тамара и Аарън бяха вир вода и останали без дъх от смях. Когато денят свърши, Кал бе толкова уморен, че случилото се предишния ден му се струваше далечно и нереално. Върна се обратно в стаята си, за да гадае върху писмото и гривната на баща си, но се разсея, когато Уорън изяде една от връзките му за обувки, засмуквайки я като спагета.
- Глупаво животно - промърмори той. Взе превръзката, която бе носил по време на битката с уивърна, както и писмото на баща си и ги натъпка в най-долното чекмедже, което затвори така, че елементалът да не изяде и тях.
Уорън не каза нищо. Очите му бяха посивели и Кал заподозря, че връзките за обувки не му понасят.
Но най-разсейващи се оказаха новите уроци. Стаята на Пясъка и Скуката остана в миналото. Вместо това имаше нови и нови упражнения, покрай които следващите седмици минаха бързо. Обучението си оставаше трудно и мъчително, но колкото повече неща научаваше от Майстор Руфъс за магическия свят, толкова по-запленен от него се чувстваше Кал.
Майстор Руфъс ги научи да усещат афинитета с елементите така, че да разберат по-добре смисъла на Петостишието, което заедно с останалите Пет Принципа на Магията Кал вече можеше да казва и насън.
„ОГЪНЯТ ГОРИ,
ВОДАТА ТЕЧЕ,
ВЪЗДУХЪТ НАВЯВА,
ЗЕМЯТА СКОВАВА.