ХАОСЪТ ПОГЛЪЩА.“
Научиха се да палят малки огньове и да карат пламъчетата да танцуват по дланите им. Научиха се да създават вълни в пещерата и да призовават бледата риба (но не и да управляват лодките, което искрено подразни Кал). Дори започнаха да изучават предмета, от който Кал се интересуваше най-много -левитацията.
- Съсредоточете се и се упражнявайте - каза Майстор Руфъс, като ги отведе до стая, постлана с матраци, натъпкани с мъх и борови иглички от гората край Магистериума.
- Няма лесен начин да станеш маг. Всичко е въпрос на съсредоточаване и практика. Свикнете с това.
Редуваха се в опитите си да извличат енергия от въздуха около тях и да се издигат на крайчеца на петите си. Бе много по-трудно да запазиш равновесие, отколкото Кал бе предполагал. Отново и отново падаха един върху друг с кикот на матраците. Веднъж Аарън се озова захапал опашката на Тамара, докато нейният крак пък бе стъпил на врата на Кал. Накрая нещо в Кал се отключи и той успя да увисне на около половин метър над земята, без да пада. Нямаше гравитация, която да натиска крака му, нищо, което да му попречи да полети, освен собствената му неопитност. Замечта за деня, в който ще може да лети по коридорите на Магистериума по-бързо, отколкото би могъл да тича някога. Щеше да е по-готино от скейтборда, по-бързо, по-високо, с още повече каскади.
Тогава погледът му срещна този на Тамара и той се разсея, поради което падна обратно на матрака. Остана там за миг, заслушан в собственото си дишане.
В онези мигове във въздуха изобщо не бе усетил болка в крака си.
Тамара и Аарън така и не успяха да полетят преди края на урока, но Майстор Руфъс изглеждаше много доволен от абсолютната им липса на напредък. Няколко пъти обясни, че не се е смял така от години.
Майстор Руфъс им обеща, че в края на годината ще могат да призовават всеки от елементите, да минават през огън и да дишат под вода. В Сребърната година пък ги очакваха не толкова очевидните сили на отделните елементи -създаването на илюзии от въздуха, виждането на пророчества в огъня, запечатването със земя и лекуването с вода. Мисълта, че може да владее тези сили, вълнуваше Кал, но всеки път, когато се сетеше за края на годината, той си спомняше писмото на баща си до Руфъс, в което го молеше да запечата силите му.
Значи това бе земна магия. Ако стигнеше Сребърната година, може би щеше да разбере как работят печатите.
По време на петъчната си лекция Майстор Лемюъл ги научи повече за противодействията. Предупреди ги, че ако се пресилят, докато използват елемента, трябва да поемат от срещуположния елемент, така както са посегнали към земята, докато са се борили с въздушния елементал.
Кал попита как може да посегнеш към душата си, която противодействаше на Хаоса. Майстор Лемюъл му се сопна и му обясни, че ако се изправи срещу маг на Хаоса, няма да има значение към какво се пресяга, тъй като просто щеше да умре. Дрю го погледна съчувствено.
- Всичко е наред - каза той под носа си.
- Млъкни, Андрю - изсъска Лемюъл, - знаеш ли, имало е времена, когато непослушните чираци са били бити с пръчки.
- Лемюъл - разстрои се Майстор Милагрос, забелязала ужасените погледи на чираците си, - не мисля...
- За жалост, тези времена са останали назад в историята - продължи Майстор Лемюъл, - въпреки това, Андрю, уверявам те, че ако продължиш да говориш зад гърба ми, горко ще съжалиш, задето си стъпил в Магистериума.
Тънките му устни се изкривиха в усмивка.
- Сега ела тук и ми покажи как посягаш към водата, докато използваш огън. Гуенда, ще бъдеш ли негова противоположност?
Гуенда излезе напред. След известно колебание Дрю я последва с увиснали рамене. Настъпиха двайсет мъчителни минути, в които Лемюъл му се подиграваше, че не може да угаси пламъка в ръката си, въпреки че Гуенда тикаше купа с вода към него с такъв ентусиазъм, че обувките му подгизнаха.
- Давай, Дрю - не спираше да шепне тя, докато Майстор Лемюъл не й нареди да замълчи. Видяното накара Кал да оцени Майстор Руфъс още повече, макар той често да им изнасяше лекции за задълженията на маговете, които изглеждаха очевидни - да пазят магията в тайна, да не я използват за лична облага или за да навредят някому, да споделят наученото с останалите магове. Явно маговете, овладели елементите до степен на майсторство, бяха задължени да взимат чираци. Това означаваше, че в Магистериума има различни Майстори по различно време, макар да имаше и учители, които оставаха за постоянно. Това, че Лемюъл бе принуден да обучава чираци, обясняваше доста неща от поведението му.
Кал обаче се интересуваше повече от втората лекция на Майстор Рокмапъл за елементалите. Оказа се, че повечето от тях не са разумни същества. Някои оставаха в постоянна форма векове наред, докато други поглъщаха толкова много магия, че се превръщаха в огромни и опасни. Някои дори бяха успели да погълнат магьосници. Кал потръпна при мисълта за Уорън. Какво точно бе освободил в Магистериума? Що за същество ядеше връзките на обувките му под леглото?