Кал научи и за Третата Война на Маговете, но нищо не му подсказа защо баща му искаше да запечатат магията, която има.
Тамара започна да се смее повече, когато свикна с Магистериума, макар често да го правеше с гузно изражение на лицето. А Аарън обратното - стана най-сериозен от тримата. Кал чувстваше, че междувременно е научил много за мястото и вече не се страхуваше, че ще се загуби в Библиотеката, в класните стаи или дори в Галерията.
Вече дори не намираше за странно да се ядат гъби и лишеи, които на вкус бяха като печено пиле или спагети.
С Джаспър все още стояха настрана един от друг, но Селия си остана негов приятел и се държеше, все едно онази нощ не се е случило нищо странно. Кал започна да очаква с тревога края на годината, когато баща му щеше да иска да го задържи у дома завинаги. За пръв път в живота си бе намерил истински приятели, които не го смятаха за смотан или странен само защото куца. Освен това владееше магията и не искаше да се отказва от нея, макар да се бе зарекъл, че ще го направи.
Бе му трудно да следи смяната на сезоните под земята. Понякога Руфъс или някой от другите Майстори ги извеждаха навън за различни упражнения. Винаги му бе интересно да види какво владеят другите ученици. Например, когато Руфъс им показа как да използват елементалната магия, така че да влияят на растенията, Кай Хайл създаде толкова огромно дърво от едно семенце, че на следващия ден Майстор Рокмапъл трябваше да дойде с брадва, за да го отсече. Селия можеше да призовава животни изпод пещерите, макар, за съжаление на Кал, да не откри голи плъхове. А Тамара бе толкова умела в магнетизма, че успяваше да намери пътища, когато всички мислеха, че са загубени.
Когато есента оцвети външния свят, в пещерите захладня. Големи метални паници, пълни с горещи камъни, осеяха коридорите, топлейки въздуха, а в Галерията, където гледаха филми, винаги имаше бумтящ огън.
Студът не притесни Кал. Напротив, чувстваше, че някак се закалява. Бе сигурен, че е пораснал поне с два сантиметра. А и вече можеше да върви по-надалеч въпреки куцането си, вероятно защото Майстор Руфъс обичаше да ги развежда през пещерите или каменистите пътища над земята.
Нощем понякога Кал сваляше гривната на нощното си шкафче и прочиташе и двете писма на баща си. Искаше му се да може да му разкаже какво прави, но така и не го стори.
Зимата бе напреднала, когато Майстор Руфъс обяви, че е време сами да изследват пещерите, без неговата помощ. Бе им показал как да си намерят пътя през дълбоките пещери, като осветяват отделните скали със земната магия и си изграждат маршрут, по който да се върнат.
- Значи искате да се загубим нарочно? - попита Кал.
- Нещо такова - каза Руфъс, - идеалният вариант е да последвате указанията ми, да намерите стаята, която трябва да откриете, и да се върнете, без да се губите. Но последното си е ваш проблем.
- Звучи забавно - плесна с ръце Тамара и се усмихна дяволито.
- Заедно - каза й Майстор Руфъс, - няма да тичаш и няма да ги оставяш сами в тъмното.
- Ами добре - съгласи се тя, но усмивката й помръкна.
- Да се състезаваме - каза Кал, като се сети за Уорън. Ако успееше да използва някои от преките пътища, които гущерът му бе показал, можеше и да я изпревари, - да видим кой ще финишира пръв.
- Вие не ме ли чухте? - попита Майстор Руфъс. - Казах...
- Ще бъдем заедно - отвърна Аарън, - бъдете сигурен. Няма да позволя да се разделим.
- Надявам се - отвърна Майстор Руфъс, - ето сега задачата ви. На второто ниво на пещерите има място, наречено Басейна на Пеперудите. То се пълни от извор над земята. Водата е силно минерализирана, което я прави идеална за изковаването на оръжия като ножа на колана ти.
Той направи жест към Мири и накара Кал да докосне несъзнателно дръжката му.
- Острието бе направено тук, в Магистериума, с вода от Басейна на Пеперудите. Искам вие тримата да намерите стаята, да донесете вода и да се върнете тук.
- Ще получим ли кофа? - попита Кал.
- Мисля, че и сам можеш да си отговориш, Калъм.
Руфъс извади един навит пергамент от униформата си и го даде на Аарън.
- Ето я картата. Следвайте я внимателно, за да стигнете до Басейна, и не забравяйте да осветявате камъните по пътя си. Но невинаги може да разчитате на картата, за да се върнете.