- Здравей, Тамара! - извика високо момче от азиатски произход с късо подстригана черна коса. Момичето извърна поглед от Кал. Момчето каза нещо, което Кал не можа да чуе, и се усмихна злорадо. Кал се притесни, че става дума за него, за това, че е сакат, блъскащ се в хората. Като някакво чудовище на Франкенщайн.
Изпита унижение - особено предвид факта, че Тамара не бе забелязала крака му. Бе подразнена от това, че я е бутнал, като нормално дете. Напомни си, че веднага щом се провали на изпита, повече няма да му се налага да се вижда с тези хора.
Те щяха да загинат в тунелите така или иначе.
Мисълта го накара до продължи по безкрайните коридори, докато не стигна до голяма бяла зала с редици чинове. Изглеждаше като всяка друга стая за изпит, която Кал бе виждал. Чиновете бяха дървени и съвсем обикновени, свързани с плетени столове. Върху всяко бюро стоеше синя книга, на която бе написано името на детето, а отгоре имаше химикалка. Настана врява, докато всеки обикаляше чина, търсейки своето място. Кал го намери на третия ред и седна зад хлапе с къдрава светла коса и с яке на футболен отбор. Приличаше повече на спортист отколкото на кандидат за вълшебно училище. Момчето се усмихна на Кал, все едно наистина се радва, че са близо един до друг.
Кал не си направи труда да му се усмихне в отговор. Отвори синята книжка, прелисти страниците с въпроси и празни кръгчета за А, Б, В, Г и Д. Бе очаквал изпитът да е плашещ, но вместо това той се очертаваше да бъде ужасно скучен.
- Моля, не отваряйте книгите си преди началото на изпита - обади се Майстор Милагрос от дъното на стаята. Тя бе висока и изглеждаше твърде млада. Напомняше на Кал за една от учителките му. Тя също изглеждаше, сякаш не прекарва много време с деца. Имаше къса черна коса, с малко розово по нея.
Кал затвори книгата си и се огледа. Осъзна, че е единственият, който я е отворил. Реши да не казва на баща си колко лесно се е отличил от другите.
- Преди всичко искам да ви поздравя с добре дошли на Железния Изпит -продължи Майстор Милагрос и се прокашля. - Сега, след като сте далеч от родителите си, мога да ви обясня какво ще се прави днес. Някои от вас са получили покани за явяване в музикално училище или училище по астрономия, висша математика или дори езда. Както може би предполагате, вие сте тук, за да се види дали може да бъдете приети в Магистериума.
Тя вдигна ръце и стените сякаш изчезнаха. На тяхно място се появи груб дялан камък. Хлапетата останаха по бюрата си, но земята се бе превърнала в слюдеста скала, която блестеше като брокат. Лъскави сталактити се спускаха от тавана като висулки.
Русото момче си пое дълбото дъх. Из цялата стая Кал чу възклицания на изумление.
Сякаш вече бяха попаднали в пещерите на Магистериума.
- Невероятно - каза хубавото момиче с бели краища по плитките си.
В този момент и въпреки всички предупреждения на баща си на Кал му се прииска да влезе в Магистериума. Вече не му изглеждаше като нещо тъмно и страшно, а като невероятно място. Все едно е изследовател, който отива на друга планета. Той обаче си спомни думите на баща си.
„Магьосниците ще искат да те подмамят с красивите си илюзии и с изкусни лъжи. Не им вярвай!"
Майстор Милагрос продължи. Гласът й ставаше все по-уверен.
- Някои от вас са тук по право - с родители или други роднини, които са учили в Магистериума. Други са били избрани, тъй като имат потенциала да станат магове. Никой от вас обаче няма гаранции, че ще влезе. Само Майсторите могат да преценят кой кандидат си заслужава.
Кал вдигна ръка и без да изчака разрешение, попита:
- Ами ако не искаме да ходим?
- Че кой не би искал да ходи на училище за понита? - попита едно момче с кестенява коса, седнало диагонално пред Кал. То бе дребно и бледо, с дълги мършави крака и ръце, които се подаваха от синята му риза, на която имаше избледняла рисунка на кон.
Майстор Милагрос изглеждаше толкова ядосана, че бе забравила да бъде нервна.
- Дрю Уолъс - излая тя, - това не е училище за понита. Изпитът цели да се прецени дали може да бъдете избрани за чирак, който да придружи своя учител или Майстор в Магистериума. Ако имате достатъчно силна магия, присъствието е задължително.