Тя погледна изпитателно към Кал.
- Изпитът е за вас. Онези от вас, които имат роднини, надарени с вълшебство, знаят колко опасни могат да бъдат необучените магове за себе си или за околните.
В стаята се разнесе мърморене. Кал осъзна, че няколко от децата гледаха към Тамара. Тя бе изправила рамене на стола си, загледана пред себе си с високо вдигната брадичка. Той познаваше този поглед. Той бе гледал така всеки път, когато хората говореха за крака му или за това, че майка му е починала, или пък че баща му е особняк. Погледът на някой, който се преструва, че не знае за какво говорят.
- А какво става, ако не влезем в Магистериума? - попита момичето с плитките.
- Добър въпрос, Гуенда Мейсън - отвърна Майстор Милагрос с окуражителен тон. - За да бъдете успешен маг, трябва да имате три качества. Едното е инстинктът за магия. Това го имате всички, поне до известна степен. Второто е знанието как да я използвате. Това можем да ви го дадем ние. Третото е контрол. Това трябва да намерите сами. Като необучени магове, през първата си година стигате пика на силите си, но нямате познания или контрол. Ако нямате дарба да се учите или умение да се контролирате, няма да бъдете приети в Магистериума. В този случай ще трябва да направим така, че магията и елементите да не застрашават никога вас или семействата ви.
Елементите? Какво пък означаваше това?, помисли си Кал. Другите изглеждаха също толкова объркани.
- Значи това е, като да не вземеш изпит? - попита някой. - И какво точно става след това...
- Значи това не е училище за понита... - каза със съжаление Дрю.
Майстор Милагрос не обърна внимание. Образите от пещерата избледняха. Бяха в същата бяла зала, в която бяха влезли.
- Химикалките пред вас са специални - каза тя и изглеждаше, сякаш си е спомнила как да бъде нервна. Кал се запита на каква възраст е. Изглеждаше млада, дори по-млада заради розовите кичури в косата си, но за да бъде Майстор, явно бе изкусна магьосница.
- Ако не използвате химикалките си, няма да може да прочетете задачите. Разтърсете ги, за да активирате мастилото. И не забравяйте да предадете каквото сте писали. Може да започнете!
Кал отвори книгата и прочете първия въпрос.
1 .Дракон и уивърн тръгват в два часа от същата пещера, като летят в една посока. Средната скорост на дракона е с 50 километра по-ниска от тази на уивърна. След два часа обаче, драконът е с 40 километра пред уивърна. Намерете скоростта на дракона, като имате предвид, че уивърнът жадува за мъст.
Мъст? Кал се ококори над текста, след което прелисти страницата. Следващата задача не бе по-добра.
2. Лукреция се кани да засади храст отровно куче грозде през есента. Тя ще засади четири храста обикновени вълчи билета с 15 цвята във всеки. Преценила е, че 20 % от полята ще бъдат засети с изпитателен храст от мечо грозде. Колко са общо храстите? Колко мечо грозде е засадила? Ако Лукреция е земен маг, пресякъл три от портите, колко хора ще може да отрови, преди да я хванат и обезглавят?
Кал премигна над теста. Трябваше да положи усилия, за да разбере кои отговори са грешни, така че да не вземе да отговори правилно. Другият вариант бе да избира една и съща подточка, като така се надяваше да получи ниска оценка. Но така средностатистически щеше да улучи около 20 % от въпросите, а това бе повече, отколкото се надяваше.
Той се запита какво да прави, взе химикалката, разтърси я и се опита да отбележи страницата.
Нищо не се получи.
Опита отново, като натисна по-силно. Нищо. Огледа се наоколо и видя, че другите деца си пишат нормално, макар някои също да имаха проблеми с химикалките.
Той разбра, че няма да се провали като обикновено немагично момче. Нямаше да може дори да вземе изпита.
Но ако маговете те накарат да държиш изпита отново, ако си предал бял лист? Той се намръщи и си спомни какво бе казала Милагрос за химикалката. Нещо за това, че трябва да разтърсиш мастилото, за да проработи.
Може би не я бе разтърсил като хората.
Той сви юмрук около химикалката и я тръсна с всичка сила. Раздразнението му от изпита му придаде допълнителна сила и китката му изпука.
„Хайде", помисли си той. „Хайде тръгни!"
От върха на химикалката избухна синьо мастило. Опита се да спре теча, като сложи пръст на мястото, където трябваше да е пукнатината, но мастилото само запръска по-силно. То заля стола на момчето пред него и русото момче, усетило прииждащата мастилена буря, залегна, за да избегне мазалото. Бе невероятно, че толкова много мастило излезе от толкова мъничка химикалка. Хората започваха да го гледат!