Зад гърба на Давид надзирателят се прокашля с твърдото намерение да върне своя клиент към действителността. Давид набързо спря избора си върху най-импозантната от всички: рижа, с бръсната глава.
— Триъгълникът — измърмори той и отстъпи назад. заслепен от полумрака в коридора.
— Много добре, много добре — изсумтя мустакатият. — Ще видите, всичко ще протече така, както сте се надявали. Това са автентични венерианки, знаехте ли го? Оцелелите от една раса, която днес е изчезнала. Довчера почитани като богини, сега те са принудени да продават своите дарби, за да преживяват. Какви тъжни времена, а?
— Кога ще се състои… церемонията? ~ прекъсна го Давид, загубил търпение.
— Ще ви предупредят. Повече не излизайте от хотела. Когато… „настройката“ приключи, ще изпратя някой да ви вземе с кола. Не пропускайте тази уникална среща. друга няма да има! Все пак аз трябва умело да ги подготвя, вие не сте единственият ни клиент. Предполагам, че ме разбирате, нали?
— Естествено. Заситниха към изхода. Давид вече не усещаше влагата. Ала в мига, в който се намериха на чист въздух, той отново бе завладян от съмнението:
— Те наистина ли могат да… Всъщност искам да кажа… Младостта, бъдещето… нима?
Мургавото човече направи снизходителна гримаса, потупа го по рамото и се извъртя на пети, след като скришом хвърли поглед към часовника си. Давид се озова сам в подножието на планината, окъпана в слънце. Събитията се бяха развили толкова бързо, щото му се струваше, че е сънувал срещата си с венерианките, Беше изкушен да се върне обратно, повторно да плъзне взор в процепа на амбразурата, но враждебното изражение на пазача го разубеди. Излезе през най-близкия изход, без да посмее да се обърне.
Всичко щеше да се нагласи добре, не можеше да бъде иначе. На Венера, Сирон, Магалия и на още двайсет други сателита тези жени бяха почитани като идоли. Агенцията, която за къшей хляб ги беше измъкнала от някакъв транзитен лагер, бе натрупала цяло състояние от експлоатацията на техните необичайни дарби. И Давид съвсем не беше първият, който щеше да се възползва от тях.
Щом проникна в хола на хотела, се почувства пред прага на изтощението. Изпи една хладка бира на бара, сигурен, че ще му причини киселини. После се качи в стаята, където се тръшна в кревата сред проспектите, връчени му от туристическата агенция в момента на заминаването и които вече бе чел и препрочитал близо сто пъти…
„… В Древна Гърция — гласеше кратката анотация — наричали Пития една млада жена, която била упоена от естествени серни изпарения, в своето бълнуване тя имала дарбата да изрича пророчества под формата на афоризми. От всички краища се стичали да се докоснат до тази гадателка и легендата й приписва големи предсказания. Днес, след хилядолетия, нашите служби са в състояние да поднесат на гражданството значително повече услуги, отколкото митологичната Пития. Всъщност, след като успя да си осигури изключителното съдействие на много венериански жрици от тайния култ на Ефазис, нашият институт гарантира, че ние предлагаме на всички свои клиенти необикновения опит на ЖИВОТВОРНИТЕ САМОДИВИ!“
Давид се изправи. Очите му се замъгляваха, редовете танцуваха. Май трябваше да си сложи очилата. Но имаше ли смисъл? Знаеше наизуст думите от проспекта. Отпусна се назад, потърси подкрепата на възглавницата.
Дарбите на венерианките не бяха тайна за никого. Всеки елементарен учебник по космическа етнология обясняваше, че под въздействието на силна треска организмът на дебелите жени от култа на Ефазис обилно отделя пот. Реки от гъста, солена пот, чийто основен елемент представлява производителен хормон, истинска молекула на младостта, способна да освежи всяка една човешка тъкан, подложена на пряк контакт с нея. Хиляди тестове, всичките положителни, бяха направили от тази напълно безумна хипотеза научна реалност. А пък несекващите религиозни войни, които изтребиха венерианската раса, бяха станали причина днес, пръснати из космоса, да оцелеят едва около дузина последователки на Ефазис. Само ЧАСТНАТА АГЕНЦИЯ ПО ПОДМЛАДЯВАНЕТО И ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ГРАДА НА ОРАКУЛИТЕ притежаваше половината. Благодарение на вашите финансови средства бившите жрици се потяха за вас. Сумата се внасяше от кандидата и той определяше времетраенето, в което кожите на участващите щяха да останат в пряк допир. Разделяйки се с последната си банкнота, Давид си беше издействал договор за четири часа. Имаше добър шанс да успее — това му го бяха повтаряли, докато подписваше чека, окончателно изпразнил банковата му сметка. Добър шанс… А после той се бе подкрепил с доказателства. Дълготрайните резултати, изглежда, идваха след два часа съвместно съжителство в едно и също легло. Носеха се слухове за подмладяване, достигащо двайсет, даже трийсет земни години. Колкото до снимките…