— И вие сте естествено…
— Говорещ ли? О, да! Бяха ми необходими години за сверяване на сведенията, години за внимателни и подробни проучвания, докато открия съществуването на татуираното предсказание върху гърдите на мумията в медната църква. От друга страна знаех, че някаква полудяла мистичка гниеше в тъмниците на религиозните затвори, научих, че се казва Сирс и че баща й е бил един от последните, притежаващи откъслечна информация за голямата истина. Само тя беше способна да намери загубения път! Нейните знания, познанства, ореолът й на мъченица… всичко се подреждаше в тази насока. Просто трябваше да й се даде стимул. Сбъдването на предсказанието щеше да изиграе ролята на катализатор. Хрумна ми, че бих могъл да използвам нейната лудост. След като наредих да й присадят, без тя да разбере, подкожен имплант, действащ като радиолокационен фар, аз улесних бягството на тая жена. Предварително и достатъчно силно я бяхме „настроили“ под хипноза, за да я направим чувствителна към вас по такъв начин, че когато ви види за първи път, да изпита същински психически шок-един вид прозрение!
Тук цикликът помълча и продължи:
— Наистина трябваше да се спазват приблизителните дати от предсказанието, да се остане във времето. И тъкмо онзи добряк капитан Орноз, който е сред най-способните агенти на прословутата, но за съжаление фалирала Компания на Червените библии, се натовари със задачата да ви „наеме“. Пресявайки през сито досиетата на центровете за подмладяване, той отдели вашата молба. Всичко у вас отговаряше отлично на изискванията — бяхте стар и самотен, без роднини, изгарящ от патологична страст към синтези и колекции… Типичен пример за човек, отдръпнал се от обществото, който щеше да се нагърби с издирването, без да създава много проблеми. Уловката с думата, която побира в себе си всичко, ми изглеждаше великолепна стръв: вашите млади и съвсем нови зъби нямаше да я изпуснат и със сигурност щяха да захапят…
— Но защо бяха нужни толкова усложнения? Не беше ли достатъчно някой от доверените ви агенти да изиграе ролята и…
— Не. Да се използва човек от нашите служби бе твърде опасно. Съвсем естествено ние знаехме за съществуването на привърженици на Хомакайдо, ала да прокараме сред тях свой шпионин беше изключително трудно. Нямахме представа с какви начини на разследване реално разполагат тези фанатици, специализирали се в пантомимата ребус. Орноз ни разказа за телепатични проучвания, за хипноза и дроги на „истината“. Един вклинен агент щеше да бъде разкрит за четирийсет и осем часа. Даже повече от допустимо е Сирс и сектантите от Града на Празненствата хиляди пъти да са ви сондирали, дрогирали, хипнотизирали, за да се уверят във вашата невинност. Ето защо на нас ни бе необходим някой, който да е девствен… прозирен!
— Значи сте изиграли комедията с подмладяването… Измислили сте смъртта на самодивата, разпространили сте новината в града…
— Точно така. Трябваше да се съобразяваме с различните етапи на предсказанието, трябваше да убедим Сирс, че всичко се развива според законите на съдбата. Въпреки това рискът си оставаше твърде голям. Ние не можехме да контролираме реакциите на тълпата. Признавам, че често треперех за вас. Следвах ви по петите, бях готов да се намеся в случай на линчуване. Беше доста трудно, но Сирс на свой ред много по-често успяваше да ви измъкне от блатото. Станаха и други гафове по време на пътуването… Религиозни фанатици, държани настрана от операцията, се опитаха да ви елиминират. По-точно Корк, докато преминавахте през Града на Празненствата. Трябваше най-накрая да го уведомим, да го вразумим, преди да ви е задържал и провалил мисията…
— А симбиотът… Онзи… Бливие, когото открихме убит, когато отидохме да получим сведения?
— Той беше шпионин, защитаващ интересите на немите, и щеше да предизвика вашата загуба. Орноз се зае с него веднага щом имплантираният чип ни донесе, че ще поемете по пътя за Града на Вентрилозите. Отдавна знаехме, че Оналд дьо Бливие води двойна игра, между впрочем доста умело, и че ще ви насочат към неговия дом…
— Корабът?…
— Е, когато видяхме, че никой няма да ви качи на борда, наложи се да наемем този катастрофирал баркас79, продадохме билети, осигурихме пътници. Опасявахме се да не се изкушите да предприемете пътуването с някоя случайна лодка. Корабокрушението естествено не беше предвидено. Орноз не можа да се измъкне, съжалявам за това. Бе поразен от мълнията в момента, в който се опитвахме да го изтеглим на хеликоптера…