В един момент дебелата пророчица се претърколи отгоре му и го премаза върху дюшека с компрес от плът — кипяща и разплута. Той се разкрещя, разкъсан, опожарен. Опечен. Без ни най-малките признаци да спада, треската се покачваше все повече и повече, летеше към обезпокоителни граници. Венерианката климаше с глава, очите й се бяха обърнали навътре, зловонни лиги се процеждаха в ъглите на устните й. Давид направи опит да се измъкне, без да успее да помръдне нито един крайник. Някакъв кон го премазваше, повален във вихрен галоп, с косми, потънали в пяна. Боен слон се търкаляше с прерязани сухожилия, стривайки под туловището си своя картагенски водач. Той мечтаеше за пожар, за клада, за нажежено желязо, съскащо в жаравата.
— Хомакайдо! — внезапно изкрещя болната с натежали от солени капки клепачи. — Хомакайдо!
Нейният вик беше пребродил планината, рев на агония с непоносими степания. С настръхнала кожа, въпреки огнения ад на пещта, Давид я видя да се сгърчва пред прага на разрива, а после да рухва отстрани в безсъзнание. Почти веднага човечето със смешния костюм нахълта с обезпокоен вид.
— Какво става? Какво е това? Направихте ли й нещо? Шофьорът стоеше край тях с явно враждебен поглед. Те се наведоха над дебелата жена, напипаха пулса й. По разменените им шушукания Давид разбра, че се е случило нещо нередно, но бе толкова изцеден, че не можеше да размишлява. Сви колене и ръце като зародиш в утроба и затвори очи. Така се почувства добре, увит плътно от подгизналите чаршафи сякаш в гореща глина. Отпусна се в тинята щастливо, блажено, със залепнали от изтощение клепачи. Някой го разтърси.
— Трябва да тръгваме! Времето ви изтече! Хайде! Задърпаха го грубо. Усети, че го омотават в някаква завивка, че го мятат на нечие рамо без ни най-малко внимание, сякаш беше пиян, когото изхвърлят от бара, защото току-що е повърнал върху тезгяха.
Връщането премина в пълен безпорядък. Твърдата грапава материя дращеше голото му тяло, раздираше главичката на неговия член, все още заголена. Изпадна в несвяст, не се пробуди дори и когато го отърколиха върху друго легло. Гласове придружиха пропадането му — тези на хотелиерката в сивата блуза и на шофьора.
— Неприятности ли?
— Не знам. такова нещо никога не се беше случвало. Шефът е побеснял и псува като каруцар!
— Какво ще правите сега?
Останалото бе пометено от черния вятър на съня.
3
Долу, от улицата, Сирс видя как светлината се разлива в прозореца на Давид. Беше й студено. Чистият дъжд шибаше нейните голи бедра и водата от олуците се просмукваше в ловните ботуши с охлузени подметки. Все пак усмивка се изписа върху устните й. Миг преди това беше присъствала на пристигането на изпадналия в паника шофьор, обърнал фуражката си наопаки. В кафенетата край цветния парк вече се носеше слухът, че нещо нередно се е случило в пещерите! Хората говореха тихо, с натежали от недомлъвки погледи, съобщаваха си един на друг за вероятната смърт на животворната самодива и големия смут сред персонала от службата за подмладяване.
Предсказанието… Предсказанието се сбъдваше!
Това бе критичният миг! В същия този момент Пазителите на Словото се съвещаваха — силуети, стегнати в червена кожа, лъхащи на козметика.