Да. думата, която побираше в себе си всичко… Изглеждаше толкова сродно с неговата „вселена в чекмедже“! Гостът се стегна, помъчи се да бъде по-твърд. Някакво скрито пано пред него вече преставаше да се върти, разкривайки вертикална ниша, подобие на витрина… Щом проникна отвъд, той разбра, че в действителност става въпрос за саркофаг от плексиглас, където за вечни времена бе заспала вкочанена мумия с розовееща, сякаш жизнена кожа.
Разпуснатата и втвърдена плът подчертаваше порестите форми на скелета, които напомняха гънки на прекалено тясна, впила се дреха.
— Последният от водачите — прошепна младата жена. — Били са необходими стотици жертви и хиляди рискове, за да измъкнат тялото му от кладата. Той е бил пророк. Погледни гърдите му.
Давид се наведе. Пергаментовата кожа притискаше плътно гръдната кост с точността на анатомична шина.
Разчете първите думи на някаква татуировка, подредени в строфи, почти изличени.
— Какво е това? Бретонски?
Сирс намръщено го изгледа.
— Не — отвърна леденостудено. — Това е корпоративният език на водачите от Хомакайдо. Криптодиалект, който никой досега не е успял да преведе. Вероятно аз съм последната, която може да разгадае смисъла на тази татуировка. Става въпрос за пророчество. Разказ за видение, споходило водача по време на най-жестоките преследвания. Но по-добре слушай.
Тя затвори очи, съсредоточи се и започна да рецитира:
Давид направи гримаса.
— И смяташ, че във всичкото това се говори за мен? Ръката на Сирс се стовари върху рамото му. Ставите й бяха втвърдени. В момента от младата дама се излъчваше такава заплаха, такава опасност, че гостът начаса преглътна сарказмите, надигнали се на устните му.
— Старец ще върне пак безгрижната си младост! — отчетливо произнесе тя. — Не се ли разпознаваш? От вчера твоята история се носи из всички кръчми в града, разтръбявана от секретарките в службата по подмладяването. Трагедии и мъка той в бран и сълзи ще е опознал? Дори гибелта на венерианката е описана: Преди навеки във леглото да срещне тя пък свойта смърт!
Смутен, Давид се освободи.
— Да приемем, че е така. Но останалото? Непонятно е!
— Не всичко. Става въпрос за маршрут.
— Ами говорещи и неми? — Пазителите на Словото. Орденът наброява множество братства, като всяко от тях се отличава с характерно поведение спрямо употребата на речта. Има неми и вентрилози11, за които тя е нечистотия, доброволците афазици12 се уединяват в обожание на една единствена дума, а циклиците (или говорещите) възхваляват словесния потоп, който пречиствал страстите. Привидно те образуват доста твърда, дори непроницаема каста, но зад кулисите се отдават на жестоки борби, войни за влияние. Само едно нещо ги обединява: тайната на забраненото поклонничество, загадката на Хомакайдо. Техният общ интерес е никой да не разбули мистерията, да не достигне и обсеби истината.
Тя натисна пружината и паното отново тихо се спусна, като закри отвора на погребалната ниша. Давид се поколеба, прехвърляйки думите върху езика си:
— Те знаят ли за него… за това…
— За това предсказание? Нямам представа. Ако нещо са предусетили, значи животът ти вече виси на косъм.
Те никога няма да ти позволят да изтръгнеш от забравата един запретен обичай, още повече че времето го е изтрило от съзнанието на хората.