Давид въздъхна. Перонът опустяваше. Без да удостои с поглед спътниците си, той проникна в настланата с плочи зала. Оградено от два големи медни вентилатора, в дъното се полюляваше емайлирано табло:
Намирате се в Града на Оракулите.
Не се опитвайте да определите своето местонахождение.
Вашата сигурност зависи от вашето мълчание.
Повдигайки рамене, Давид прекрачи прага на тоалетните. Чувстваше се изморен, дори по-зле — изтощен. Завъртя кранчето на умивалника, намокри длани и ги притисна към лицето си. В огледалото неговото отражение го загледа втренчено. Бръчките, браздящи челото, слепоочията и бузите му тази вечер изглеждаха по-дълбоки отвсякога. Остарял. Думата се запъна в зъбите му като скоростна предавка на автомобил. Той бе остарял.
Странно бучене го накара рязко да изправи глава. Над огледалото, от висяща на усукалата се плитка кабели хилава 40-ватова крушка, струеше дрезгава светлина като на бдение край смъртник. Шумът идваше от нея. Първата реакция на госта бе да си помисли, че е станало късо съединение, после погледът му се спря върху миниатюрната черна точица в центъра на крушката. Едно мъничко петно, хвъркащо насам-натам в безпорядък, сякаш беше затворник. С разбудено любопитство той се изпъна на пръсти, повдигайки носа си до височината на лампата. Изглежда, че насекомото — правокрила богомолка или нещо друго? — полагаше мъчително усилие с една-едничка цел: да се задържи върху гладката стъклена повърхност на достатъчно разстояние от нажежената жичка. Давид се запита, как животинчето бе успяло да проникне във вътрешността на електрическата крушка и да оцелее в тази тъй враждебна среда, как смогваше в постоянна борба да се изплъзва и от задушаването, и от огъня? На много места по люспите и твърдите крила личаха следи от изгаряне. Едно от миниатюрните задни крачета с толкова сложни учленения стърчеше неестествено свито, сякаш излязло от употреба. Мъжът присви очи и се опита да заличи от зениците си заслепяващия образ на жичката. Не за първи път установяваше наличието на насекоми във вътрешността на термометри или неонови лампи… В тоя момент правокрилата богомолка се подхлъзна. Давид съвсем ясно видя как крехкото, покрито изцяло в сиво телце се блъсна в нагрятата до бяло напречна стена. Преди да успее да натисне електрическия ключ, крушката избухна със сух пукот, потапяйки помещението в тъмнина. Неприятно смъдене пролази по бузата му — там, където неочакваното възпламеняване току-що бе насадило ситни парченца стъкло. Пръстите му опипаха кожата, която от наболата вечерна брада беше станала грапава. Малко влага, малко кръв…
Наведе се затърси слепешком куфара. Шапката от английски филц жареше челото му, ала той потисна желанието си да извади носната кърпа и да обърше вътрешната кожена ивица. Без да се спира и без да повдига очи, прекоси залата.
Отвън, прилепена в единия край на висока сивока-менна сграда, някаква механа се изпречи насреща му, заслепявайки го с всичките си светлини. Оказа се посредствена кръчма, оградена от мрачните сводове на покрито тържище или подлез, отреден за проституиране. На талази оттам се носеше острата миризма на вкиснато и гениталии, а на стъпалата, водещи към терасата, някой бе вързал с вериги горила, безвкусно и смешно навлечена в жълта платнена престилка. Мускулестото животно хвърляше към клиентите затъпели погледи и в същото време жонглираше апатично с шепа звездообразни топчета. Стопанинът — дребно, плешиво човече с червендалесто лице — стоеше отстрани, стиснал пластмасова кофа в ръка. Когато пристъпи по-наблизо, Давид забеляза локва пред краката на маймуната и тъмно петно върху престилката й, в долната част на корема. Тогава се досети, че така свързано и спънато, животното бе принудено да уринира през целия ден под себе си и в дрехата. Изненадало погледа на пътника, дребното човече изпразни съдържанието на кофата в лапите на горилата, като заличи по този начин следите от злодеянието.
Давид продължи нататък. В туристическата агенция бяха уточнили, че хотелът се намира съвсем в дъното на улицата и че стаята му ще бъде резервирана на фиктивното име „господин Сат“. Бяха му заръчали да не забравя тая думичка код и никъде да не я отбелязва. Той бе обещал. Дори заяви, че паметта му все още не е отслабнала, противно на онова, което можеше да се очаква от напредналата му възраст.
Крачеше, вперил очи в тротоара и без да проявява никакво любопитство. Безразличен към бароковата архитектура на този поклоннически център, който не фигурираше в нито една официална карта вече над два века, гостът вървеше напред с единствената грижа да разбере дали леглото му ще е удобно.