— Трябва да излизаме! — кресна жената, за да надвика грохота от вихрушките изливаща се вода. — Можеш ли да тичаш?
Той нямаше ни най-малка представа, ала беше готов да побегне и на четири крака, само и само да напусне медната църква. Скочи на пода и жестока болка го опари в ходилата. Сирс ясно му показа, че трябва да се долепи до нея и да се придвижват под прикритието на щита. Стиснали зъби, те заслизаха по стъпалата на преддверието, а стрелите се пръскаха край тях, станали безполезни и неефикасни, издухвани от поривите на бурята.
Давид никога не разбра как го беше направил, но в един миг неочаквано се озова на дъното на друсаща се по неравните павета каруца, докато просторът отзад ехтеше от крясъците на измамените им преследвачи.
Продължението бе пълен хаос, от който младият човек успя да запомни само безумен и виещ се път сред лабиринт от улички, които нощта и тъмнината обезличаваха. Сломен от вълнение и умора, най-накрая той заспа. Когато отново отвори очи, денят и мъглата бяха заменили дъжда. Далече зад гърба им градът рисуваше в призрачни сенки своята дантела от кули и покриви. Една дълга, много дълга страница беше обърната.
5
Цели два дни те се лутаха в пейзаж от развалини, завладени от ниска растителност. После на свой ред и тези урбанистични скелети изчезнаха и каруцата пое в коловозите на стар коларски път, очертан по краищата с обикновени каменни блокове. С известно учудване Давид забеляза, че много от градовете се бяха стопили, а на мястото им в тъканта на равнините продължаваха да съществуват единствено светли петна. Оголени скалисти кръгове, подобни на гигантски образувания като от рана. Човешките противоборства бяха скроили нова география в плътта на континента, отваряйки долини, заобикаляйки големите реки, запълвайки езерата. Планински вериги се бяха изпарили, главозамайващи върхове се извисяваха там, където преди време бе имало индустриално селище, крайбрежни градове се бяха изместили със стотици километри навътре в сушата… Давид вече нищо не можеше да разпознае. Освен шепа редки островчета, в които кипеше някаква дейност. целият този свят бавно се връщаше към средновековието. Възраждаха се дребните занаяти, микроскопични хранителни култури се съпротивяваха тук и там на буйното нашествие на типично екваториална растителност.
Всеки път, когато се спираха да нощуват, бяха връхлитани от глутници бродещи кучета, които трябваше да отблъскват с камъни и разпалени главни. Сирс особено се страхуваше от набези на грабители и разбойници, но — за голямо успокоение на Давид — съмненията й се оказаха неоснователни. Една вечер младежът, когото тези скиталчества тревожеха, я запита дали следват някакъв точно определен маршрут, или…
— Петте месеца след моето бягство използвах, за да установявам контакти — прекъсна го тя студено. — взех необходимите мерки, сключих „договори“. Ще събираме сведения, ще измъкваме откъслечни изречения и думички за пътя от упълномощени лица, от град на град ще крадем нови и нови парченца от пъзъла. Ще търпим и несполуки, има ли смисъл да го премълчаваме? Ние сме слепци, напредващи опипом; слепци, загубили се в лабиринт. Нашето издирване вече не е вписано в нито една карта; целта на нашето поклонничество е един забранен център и въпросите ни ще накарат много от тези, които все още знаят нещичко, да стиснат здраво устите си. За останалите ще бъдем просто двама смахнати; двама, хранещи се с илюзии, отровени от злонамерена поговорка. Не се учудвай, ако някой се изсмее зад гърба ти. Трябва да се продължава напред. До момента съм се придържала към маршрута според плана на предсказанието. Спомняш ли си татуировката на последния водач? Трагедии и мъка той в бран и сълзи ще е опознал, ала към краища с веселие ще го зове далечен път за карнавал… Това е директен намек за Града на Празненствата, град на удоволствията, към който етап след етап ни се налага да вървим. И пътьом ще се мъчим да изтръгваме някаква информация…
Давид се задоволи да поклати глава. Можеше ли да се надява на нещо по-разумно? Беше се забъркал в механизмите на обезумяла машина. Довчера изнежен колекционер, днес той се събуждаше в кожата на поклонник, лишен от своята Мека или от своя Свети мъченик Христос! И не му оставаше нищо друго, освен да ги търси. Да се придвижва напред, без да се насилва много да разбере какво бе онова, което там, зад хълмовете, ги гонеше по петите…
ДВА ЕТАПА ПО ПЪТЯ ЗА ХОМАКАЙДО
6
Малко преди зазоряване Давид беше събуден от гръмнали продължителни ръкопляскания. Тътнежът препускаше, ехтеше, издуваше се като кълбящи се пламъци в камина. Изпита усещането за хиляди редуващи се една след друга плесници — ту сухи, ту приглушени, те валяха отмерено в ритъма на недоловима за слуха музика. Звуковата вълна, в началото далечна, бързо наближаваше, за да избухне зад възвишенията в суматохата на шибана плът, на натъртени длани.