— Пет парчета — роптаеше търговецът, — не по-малко! Ако по време на пътуването храната ви свърши, ТЕ ще преобърнат лодката и ще ви извият вратовете!
Давид изтръпна. На тезгяха Сирс изсипа шепа искрящи монети. В замяна човечето й връчи пет смрадливи торби, както и една платнена чанта, която тържествено назова „медицинска“. Когато младият мъж бръкна в нея, намери там чук и изключително добре наточен сърп. Видял изумлението му, стопанинът се зае подробно да му обяснява начина на употреба на тези необичайни вещи.
— С чука удряте по пръстите, които се вкопчват в бордовете с намерението да ви разклатят; със сърпа косите ръцете, които ви сграбчват за дрехите и дърпат към дъното! Повярвайте ми, винаги се намират един или двама мръсници в тълпата, способни да ви погодят някой лош номер. Така че дръжте здраво сечивата и не се колебайте да ги използвате!
Поразен, Давид прехвърли ремъка на чантата през врата си и последва Сирс, която избираше лодка, преговаряйки разгорещено. Беше се спряла на някаква с метално дъно, но човечето не искаше въобще и да чуе, понеже ставало въпрос за собствената му ладия.
Останалата част от речните съдове не будеше никакво въодушевление. Повечето корпуси жалостиво простенваха под натиска на подметката, а през раздалечените им дъски струеше светлината на деня. Най-накрая успяха да подберат една истинска антика-дълга и тясна китоловна лодка.
— Правите грешка! — започна да мърмори водачът, прибирайки се в колибата си. — ТЕ не обичат прекалено тежките туловища. Смятайте, че съм ви предупредил!
Двамата нахвърляха торбите със зловонния прах между пейките за гребците. В продължение на няколко минути останаха неподвижни, вперили очи в реката.
— А ти минавала ли си през нея? — запита Давид, като се мъчеше гласът му да прозвучи равнодушно. Сирс отрицателно поклати глава.
— Не, не и тук, на това място! Минавала съм през други реки, други блата. Но никога не съм преодолявала толкова широк ров.
— Хм, колко ли достига? Петдесет метра, шейсет? Може би сто?
Тя сви устни в гримаса, изпълнена с досада.
— Има ли смисъл да го обсъждаме?
Той не настоя. Жената се страхуваше, беше очевидно. Опря слабини в носа на лодката и отпусна погледа си отново да се зарее в хилядите ненаситни ръце, които хапеха въздуха със звучни и влажни приплясквания.
— Разправят — зашепна Сирс зад гърба му, — че най-добрият начин да се премине е да се вземе врачка на борда. През цялото пътуване циганката чете бъдещето в изпънатите длани и джуджетата — странно, нали — веднага забравят агресивните си инстинкти. Но туй е само легенда!
Младежът не намери какво да отвърне. Напрегнатият страх замъгляваше и объркваше съзнанието му.
— Когато наистина са в лошо настроение, те кръстосват ръце — подзе пак Сирс, — като едновременно с това отказват всякакво преминаване. Тогава даренията трябва да се умножат, за да ги склониш да протегнат длани…
Говореше, без да я е грижа дали има аудитория, пускаше тирадите си насечено, дъвчеше думите, също както набързо се изрича или по-скоро шепти молитва. Продължаваха да стоят на едно място, неспособни да се решат и изблъскат китоловната лодка към стръмния бряг. Накрая Давид се раздвижи. Ремъкът на „медицинската“ чанта прорязваше врата му.
— Хайде да вървим!
Тя сякаш изплува от някакъв сън. Впивайки пръсти в кърмата, започна да тласка напред, докато спътникът й, вкопчен отстрани, дърпаше с всички сили, опитващ се да улесни хлъзгането на кила по плътната като гума трева. Когато първите ръце напипаха туловището на ладията, двамата бяха плувнали в пот.
Сирс пъргаво скочи вътре, проби една торба и с широки махове взе да изсипва органичното семе. За няколко секунди вонята достигна границата на нетърпимото и Давид, възпрян в устрема си, замалко не се прекатури в реката в момента, когато прекрачваше планшира18. Вяли плясъци раздрусаха лодката под нозете им, тя за миг се заклати напред-назад, сякаш бе въртележка с кончета, която не се решава да потегли. Сетне движенията навлязоха в синхрон и от длан на длан ладията се плъзна към отсрещния стръмен бряг, подхвърляна над главите като трофей или победител от някаква битка. До средата на речния басейн всичко вървеше нормално, след това операцията се забави, за да замре в шумно тъпчене с крака. Под носовата част на возилото ръцете експлодираха в безпорядъчни плясъци, най-напред умолителни, после много бързо превърнали се в раздразнени и гневливи. Хищни течения; от алчни пръсти се издълбаха в тълпата, опитвайки се да дръпнат лодката в други посоки, да я върнат обратно по пътя или насочат надолу по реката.