„Всички са сърдити!“ — ужасен си помисли Давид, докато наблюдаваше как Сирс разпаря четвъртата торба. Прахът бе полепил лицето и предната част на ръката й с коричка скорбяла, беше я напудрил с отвратително вонящ грим, който на някои места струйките пот бяха разпукали. Тя дишаше тежко, но продължаваше да загребва и ръси, без да спира — това обаче не им помогна да се придвижат напред. А после внезапно ладията се извъртя настрани, сякаш искаше да се преобърне с кила нагоре, и Давид забеляза цяла върволица от пръсти с нащърбени краища, които се вчепкаха в планшира. Грабна чука и заудря със стиснати зъби, мъчейки се да не гледа изригванията натрошена плът, нокти и размазани стави. Лодката се изправи за миг в първоначалното си положение, ала веднага след това атака от разярени юмручни удари разтресе дървеното туловище. Разединените дъски застенаха. Отломки се разлетяха на всички страни и една ръка изскокна от дъното между пейките за гребците: дланта й беше разпъната от набучени тресчици. Преди младежът да успее да се намеси, тя подскочи между бедрата на Сирс, изтръгвайки от спътницата му болезнен писък. Сърпът тутакси се стовари, разсече плътта и сетне застърга в кокала с притъпено хрущене. Бордовете на китоловната лодка се обляха в кръв, а ръката се отдръпна като ранено животно. Отдихът бе кратък, защото почти веднага ладията се надигна отвесно. Симулираше корабокрушение, но толкова реално, че пасажерите се изтърколиха назад презглава, за да спрат в сандъка за хранителни припаси.
Продънената торба изсипа праха си във вид на пороен кос дъжд и протегнатите длани посивяха. Возилото се върна пак в първоначалното положение, после бе подето от други течения. На моменти килът тежко пропадаше, сгромолясвайки се върху черепи, които мигом изчезваха. Давид внезапно установи, че стои изправен на носа, грабнал оръжията в двете си ръце, готов да удари. Напълно обзет от ярост, той трошеше костите без никакви угризения. До него Сирс се задъхваше, дрехите й бяха потъмнели от натеклата пот, а косите — засипани с утаечни сокове, сякаш бяха перука за тържествени случаи. Цялото й тяло бе полепнало в засъхнала кал, имаше вид на удавница, която току-що са измъкнали на сушата. Последната торба се изчерпваше, но сега вече бяха поели в правилната посока. И младата жена пестеше шепите синтетична храна, примамваше хитро теченията, милваше закоравелите пръсти. Най-накрая бяха изхвърлени на брега. Лодката заседна и се разтърси, повали се на една страна, като че ли пътуването бе изцедило и последните й сили.
— Свърши се! — прошепна Давид, рухвайки на тревата.
Затвори очи, тръпнещ от страх при мисълта за онова, което би могло да се случи само преди малко. Представи си, че бе катурнат през планшира, че стотици пръсти и нокти се бяха вкопчили в него, че е разкъсван от незнайната тълпа, вкоренена сред тинята. Излегнато възнак, Сирс се опитваше да разсъблече дрехите си. Сълзи на изтощение разравяха дълбоки бразди в гипсовата маска на нейното лице. Давид забеляза, че ръцете и бедрата й са осеяни с драскотини.
— Така значи! — прогърмя висок, плешив мъж, нарамил въжета. — В крайна сметка не беше чак толкова зле! Ония вчера извадиха по-малко късмет. Ако искате да се измиете, зад наемателния пункт има душ…
Помагайки си взаимно, те се изправиха и закретаха към колибата на лодкаря. Разбира се остарялата кабинка с душа вече не можеше да се ползва и трябваше да се задоволят с голямото дървено ведро, напълнено догоре със студена вода. Четка от троскот бе вързана с мръсен канап за една от дръжките му. Сирс изглеждаше толкова изтощена, че се наложи той да я доразсъблече и пак той да я изтърка. От допира с течността наносният прах се превърна в тъмна каша и много скоро двамата зашляпаха по дъно, застлано с лепкава кал. Изцелението се оказваше по-лошо, отколкото болката. Най-сетне, подир цял час и след нееднократни изплаквания, те се измъкнаха от заслона със зачервена от търканията с четката кожа. Провесиха дрехите си на един простор, после се излегнаха върху плътната като гума трева, а клепачите им сами се затвориха. В мига, когато пропадаше в съня, Давид още веднъж долови отвратителната миризма на разлагащи се остатъци и така проснат, гол, му се стори, че е труп, захвърлен в общ гроб. Инстинктивно потърси хълбоците на младата жена, които за негова радост бяха топли.
7
Докато навлизаха навътре в земите, на два-три пъти минаха покрай бентове в ремонт, запречващи коритата на реки или пресъхнали потоци. Въоръжени с ловни пушки мъже стояха на пост по покривите на здания, други обхождаха поверените им обекти с нервна крачка.