— Опитват се да възпрат придвижването на джуджетата — кимна Сирс. — да попречат на разпространението им край старите водни басейни, само че не е лесно.
И действително, щом наближиха, той можа да долови страховитата врява, носеща се от юмручните удари на пигмеите, ритмично стоварвани върху стената от дърво и камък, която се проточваше от единия до другия бряг. Напомняха тълпа размирници, блъскащи се пред вратата на цитадела, където не ги пускаха. От време на време някой селянин отиваше да донесе голям леген с вряло олио, чието съдържание изливаше от другата страна на укреплението. И ето че за няколко минути атаката стихваше, за да се разрази отново, стократно умножена от яростта.
— Рано или късно бентовете поддават на натиска — поясняваше младата дама, докато продължаваха пътя си, — после идва внезапният прилив, наводнението. Обезумели от глад, джуджетата изскачат по бреговете и заливат полята. Тогава се налага нашествието да бъде спряно с изстрели, а пигмеите — отблъснати обратно в коритото на реката, което нерядко става след смъртоносни двубои и за двете страни.
Същата вечер те стигнаха до крайните квартали на Града на Вентрилозите. Давид многократно бе слушал Да се разправят истории за психическите отклонения, сполетели жителите на този град, но досега винаги беше приемал такива разкази като бабини приказки. Сирс обаче го убеди, че се е лъгал. Народът от равнините съвсем явно хранеше непреодолимо физическо отвращение към всичко, отнасящо се до устната реч и преките контакти.
— Форма на колективна невроза — обобщи младата жена, като го поведе към някаква луксозна сграда. — Арседрик дьо Колф продава информация — пошушна му в момента, в който натискаше звънеца, — остави ме аз да се оправям, а ти се въздържай от всякаква словесна употреба. Обичаите тук са твърде сурови.
Отбягвайки очите им, един слуга ги въведе в стая от розов мрамор, гледаща към градините. На малка табуретка седеше гол дебел мъж, настойчиво обърнал им гръб. Огледалце за обратно виждане бе закрепено на плувналото му в мазнина рамо с помощта на кожени ремъци, подобни на онези, с които се придържа кобур. Най-различни предмети изпълваха стаята — вази, порцеланови гърнета, мраморни статуетки с превъзходен вид и изработка, бюстове, издялани от необикновено чист кристал — и всичкото това бе подредено направо на пода, сякаш приготвено, за да му се направи бърз опис. Стиснал в ръка сребърен чук, прислужникът, който ги беше въвел, се настани в един от ъглите. По символа, красящ табелката му за идентификация, Давид разбра, че ставаше въпрос за ням. Сирс на свой ред обърна гръб на събеседника си и отиде пред огромното овално огледало, окачено над камината.
— Готова съм! — прошепна тя с едва доловим глас.
При тези думи Колф отвори очи и наклони глава към стъкълцето за обратно виждане. Наклонът му бе изчислен тъй, че да улавя и най-малкото отражение на гостенката, вместило се в дървената рамка на голямото огледало, докато самата тя оставаше извън полезрението. Въпреки това непрякото двойно изображение накара дебелия да подскочи така, сякаш го удари електрически ток. Той спусна клепачи, изчака няколко мига, а после, превъзмогнал отвращението си, благоволи да хвърли бърз поглед към насочващото се огледалце, застопорено на рамото му.
— Видът ти е все още прекалено… агресивен, скъпа ми Сирс. Прекалено брутален. Не би ли могла да направиш по-банална своята външност? Може би да си сложиш някаква маска?
Давид се стресна, когато разбра, че гласът на техния домакин се разнасяше от ниска, синя керамична урна, поставена върху плочника. Колкото до устните на мъжа, те не бяха заченали ни най-малкото движение. Всъщност, вглеждайки се по-внимателно в тях, лесно можеше да се види, че бяха съединени и съшити с дебел конец в една-единствена плъстена ивица. Младежът едва не нададе възклицание на изненада, но успя да се овладее in ехtremis19. Слугата вече притичваше. С отмерен удар на чука той строши урната на парченца, после се върна и застана отново на мястото си.
— Необходима ми е твоята помощ — пое дъх Сирс, обърнала лице към земята, — искам да се запозная с човек, който да е имал достъп до старите картографски архиви. Някой, който днес е в нужда и не би се отказал от възможността да спечели малко пари…
— Оооо!
И понеже междуметието беше последвано от тягостно мълчание, прислужникът подскочи и разби мраморната статуетка, от която току-що се бе изтръгнал гласът на вентрилока. Дълги минути разговорът протече по същия начин. Колф увърташе, като всеки път се изразяваше чрез посредничеството на някаква вещ: ваза, бюст или дребен предмет за украса. Неговият домоуправител веднага бързаше да ги надроби на парчета, преценявайки вероятно, че всичко, до което словото се е докоснало, вече безвъзвратно е омърсено. С нарастваща нервност Давид виждаше как запасите от скулптури и грънчарски изделия намаляват, без разговорът да е напреднал значително. Бе сигурно, че след като и последната керамична вещ бъде разбита, Колф щеше да сметне срещата за приключена и да нареди да ги изхвърлят на улицата.