— Нищо не мога да направя за теб — кухо отекна кратуна от яркочервена песъчлива глина, украсена с разкошна гравюра на ловна сцена, — но може би…
Тишина. Удар на чука.
— Може би?
— Може би Оналд дьо Бливие ще успее да ти помогне — подхвърли една кристална ваза. — Той е симбиот и преди да изпадне в немилост, известно време работеше към службите за надзор на пътищата. Нищетата сега го кара да преживява от ден за ден, кърпи я някак. Понякога прави дребни услуги…
— Къде да го намеря?
— Нямам ни най-малка представа — отвърна старинната купа от леко оцветено стъкло. — Въобще не съм поддържал връзки със симбиотите. Не обичам екстремистите.
Поредното стоварване на чука.
Давид се чувстваше неразположен. Естествено никога не е приятно да бъдеш смятан за генератор на нечистотии. Спомни си какво беше слушал навремето: първите пристъпи на болестта се характеризират с появата на натрапчив вкус по езика, субектът прекарва часове в изплакване на устата с най-разнообразни ароматизиращи тоалетни води, после — за съвсем кратък период — е завладян от мисълта, че словото и единствено словото е онова, което увонява устната му кухина, Тогава той се превръща във вентрилок, за да могат думите да изригват от други отвърстия, а не от него самия. От този момент нататък човекът е обречен да се храни с бавно преливане, тъй като религиозната практика на вентрилокството изисква устните да бъдат зашити. Малко след това забелязва, че вече не може да понася и прекия визуален контакт с нещата, които го заобикалят. В началото черни очила, полупрозрачни платове, разполагали между света и субекта, са достатъчни, за да смекчат впечатлението за безвъзвратна мръсотия. Някои стигат дотам, че си избождат очните ябълки, ала повечето се задоволяват да наблюдават само отражения. Основно правило за тях е отвращението от всякакъв директен контакт.
Взеха си сбогом веднага след като Сирс даде на дебелия мъж предвиденото възнаграждение, а пречистващият чук се стовари за последен път.
— Преди вентрилозите използваха кукли или марионетки — започна бързо да му обяснява младата жена, щом се озоваха на улицата, — но понеже след всяко изречение се налагаше да ги изгарят, заводите за играчки в областта не достигнаха. От няколко години са се нахвърлили на дребни предмети. Обикновено материалът и съвършенството на жертвените вещи определят степента на почитание, отдавана към събеседника. Доста неприятно е да видиш, че те посрещат с двойна редица от гипсови делви или нощни гърнета от изпечена пръст. Колф познава добре обичаите, постара се да не ни обиди.
— Имаше твърде малко предмети — възрази Давид, — сякаш му се искаше да съкрати срещата… Сирс навъси чело.
— Възможно е. Това, с което сме се захванали, е изключително опасно и въобще не вълнува клана му… Поне засега.
— А какво представлява симбиотството? Тя снижи глас:
— Един вид религиозен екстремизъм. Фанатизъм. Симбиотите считат, че вентрилозите не отиват достатъчно далеч в своята практика за пречистване.
— Тоест те са свръхвентрилози?
— Точно така.
Обядваха в някакъв хан, избягвайки да говорят публично. Всяка пряка реч беше таксувана като порнография и подлежеше на наказание. Така например някои чужденци, малко запознати с обичаите на местния край, се бяха намерили в градските ровове с прерязан до сливиците език и черна копринена маска, зашита за кожата на лицето, заради това, че очи в очи безразсъдно бяха побъбрили със себеподобните си на пазарния площад.
Преди да се отправят към квартала на симбиотите, те си купиха две огледала за обратно виждане, които застопориха върху дясното рамо, и качулки от лек, ефирен плат, с намерението да спестят на минувачите непристойната гледка на своите голи физиономии. След като тия предохранителни мерки приключиха, двамата хлътнаха в лабиринт от улички без прозорци по къщите: тук и наи-малкият отвор бе заплаха за окото. Над мястото цареше гробна тишина, нарушавана само понякога от приглушено шептене, бързо сподавяно.
Под сводовете уличните фенери и лампи оставаха решително угасени, като по този начин осигуряваха на вярващите полумрак, пропит от чистота.