Едва след цял един месец Давид осъзна, че е на ШЕЙСЕТ И СЕДЕМ години. Беше прекарал сред рафтовете на своята колекция в подземието скривалище близо четвърт век… Това разкритие му подейства като електрошок и в продължение на три дни сънят не го навестяваше.
Щом централният компютър категорично установи наличието на присадените под кожата чипове за идентификация, забавената пенсия му бе изплатена твърде бързо, както и месечните суми от взаимоспомагателния фонд за бивши бежанци. Така събраните пари му позволяваха да дочака края на живота си в държавен и относително приветлив старчески дом. Две седмици той се лута между това решение и самоубийството. Точно по същото време чу да се говори за Града на Оракулите… Надеждата веднага го тласна към брега на живите. Оттогава досега бе изтекъл почти месец…
НЕ ТРЯБВАШЕ ПОВЕЧЕ ДА МИСЛИ ЗА ВСИЧКОТО ТОВА…
Ръцете му престанаха да треперят. Добави малко захар към размътената жълта течност. Магазинчето на бижутера сладкар неочаквано беше загубило своята привлекателност. Още минута той продължи да го съзерцава. Говореше се, че бонбоните, подобрени с времето, можели да увеличат невероятно калориите си. И изяждайки три или четири от тях, човек за една нощ се обричаше на затлъстяване! Тези съкровища, които бе възможно да унищожиш само с няколко схрусквания на зъбите, винаги бяха очаровали Давид. Тяхната крехкост им придаваше още по-голяма стойност! Освен туй мисълта за погълнатия и смлян шедьовър носеше и нещо нетърпимо, дори възхитително. Преобразувайки калориите в мазнина, творението на изкуството ставаше неразделна съставна част от вандала, който го бе натрошил между челюстите си! Впрочем това унищожение ли беше или трансмутация? Нима затлъстелият, превърнал се в доброволен болник, не се издигаше сам по себе си в ранг на артистично съкровище? И логичен завършек на захарните изделия, надебеляването и насложилата се лой не представляваха ли всъщност финален акорд от сътворението, последната брънка на веригата?
Известно време Давид размишлява над тази теорема. Всяка верига, всяка структура, всяка амалгама го връщаше отново към старите му занимания. Сметките, сумите, кратките проблясъци го опияняваха в най-висша степен. Животът му се свеждаше единствено до тези изброявания, повтаряни и преповтаряни пак и пак, до тези колони, които обнадеждаваха, че крайният резултат ще доведе до радикална промяна на всичко, напълно нов лъч светлина или…
ДА НЕ МИСЛИ ПОВЕЧЕ ЗА ТОВА!
Гостът прехапа до кръв езика си. Разпалена от стипчивия вкус на питието, болката изпълни със сълзи очите му.
2
Вглъбен в своите размишления, той не забеляза младата дама, която току-що се бе настанила на терасата на съседната чайна. В черните плитки и голите и колене, стърчащи от високите ловни ботуши, имаше нещо диво, нещо необикновено, което по странен начин изпъкваше сред тоя старомоден и изнежен декор. … Нейното име бе Сирс; по-вярна от сянка, тя го следваше от самото му пристигане в Града на Оракулите, но в нито един момент той не си даде сметка за това. Вече близо осемнайсет часа Сирс наблюдаваше как живее този седемдесетгодишен старец, зазидал се в своята вселена на ограничения, жестоко хладнокръвен ентомолог5, подготвящ се за дисекция. Тя знаеше всичко за него. Всичко или почти. И най-вече онова, което той все още не знаеше. Същата сутрин за хиляден път бе прочела думите на предсказанието, като ги преповтаряше на глас, опиянявайки се от стипчивия им привкус.
В момента той беше стар, но утре…
Потрепера.
Да се вмъкне в офисите на агенцията и да намери информационното досие на стареца не бе представлявало никакъв проблем за нея. Във всеки случай не можа да научи нищо повече от онова, в което не се и съмняваше. Сега със сигурност помнеше, че на четирийсетгодишна възраст той се е отдръпнал от света и че после двайсет и пет години от живота си е прекарал затворен в дълбините на противоатомно скривалище, за да задоволява своята натрапчива страст към вещите и колекциите. Да, тя знаеше всичкото това, ала то не бе най-важното.
Ръцете й се отпуснаха върху плътта на посърналите голи бедра, привличащи мъжките погледи. Ако беше съумяла да запази физиката си великолепна благодарение на редовни гимнастически упражнения, то не бе успяла да стори нищо срещу донякъде сивия тен на лицето. Бледността от затвора; мъртвешкобледият белег на седем години престой в кафеза. Точно на каква възраст беше сега? Сирс можеше да направи единствено приблизителни изчисления: трийсет и две, трийсет и три? Но не и повече, в никакъв случай, стига да се довереше на фините бръчици, набраздили челото й, и гънките, сключили се около устата.