— Хей! — извика момиченцето. — Виж!
Той се обърна. Тереза се люлееше на някаква обозначителна табела, издигната в средата на кръстовище. Заострените й като стрели в края метални пътеуказатели сочеха поотделно всяка една от постройките. Инстинктивно младежът огледа колоната с надписи:
С.Р.Х.И.Д.С. Билдинг
О.С.Х.А.Л.С. Тауър
Д.А.Н.С. Хол
А.И.А.Т. Хол…
Надписите продължаваха така на повече от метър, изреждайки месторазположението на множеството най-различни служби в комплекса. Вероятно бе административен център или международно средище за конференции. Каквото и да беше, нямаше нищо, което по-специално да лъха на тамян и на вощеници… Давид се вмъкна в кулата. Ако пясъкът бе засипал малко по малко мраморната настилка по пода, то мебелировката, напротив, изглеждаше относително леко пострадала от катастрофата. Макар и осеяни с драскотини, фотьойлите все още бяха в състояние да поемат тежестта на нечие тяло, без начаса да се разпаднат в прах. Той направи няколко крачки към рецепцията… и се вкамени на място, поразен от очевидния факт.
За една безкрайна секунда се зарея извън времето, извън света, увиснал в селенията на космоса, после Тереза го задърпа за ръката и го върна към действителността.
— Лошо ли ти е? Какво видя? Казвай!
Получила ням отговор от младежа, тя се помъчи да определи посоката на погледа му, но забеляза нещо съвсем банално — стена с потъмняла мазилка, върху която се разстилаше едър надпис с метални букви:
— Отиди да извикаш Сирс! — изшептя неразбрано Давид с напълно променен глас. — Бързо!
И без да обръща повече внимание на момиченцето, се затича към близкото табло за съобщения. По-голямата част от служебните информации бяха дотолкова избелели, че бяха станали нечетливи; той обаче успя да намери една брошура, която някаква подложка бе запазила от набезите на горещината. Още на първата страница видя надписа С.Л.О.В.О., а над него — същия знак, на който се бяха натъкнали в безплодната местност: кръга, пресечен от две прави, едната бяла, другата — черна. Отдолу три реда, написани на машина, браздяха пожълтелия лист:
Утре, 6 юни 1995 година, професор Хиро-Ито Хомакайдо ще даде подробна пресконференция, по време на която ще представи своите последни резултати във връзка с употребата на антиотхвърлящото лъчение. Дискусията ще се проведе в амфитеатър Б от 11.30 часа, в голямата зала при центъра на С.Л.О.В.О.
Давид се извъртя на пети, пясъкът под подметките му пронизително изстърга. Сирс пристигна и той й подаде брошурата… Внезапно се почувства изпълнен със злоба — непонятна, унищожителна.
— Разбра ли? — нахвърли се младежът сухо. — Разбра ли? Всичко си идва на мястото: Хомакайдо, слепите богове, знамението, лъчението…
Обзет от някакво неочаквано иконоборско изстъпление, той налетя върху купчините със списания, натъпкани по лавиците, разхвърляйки ги във всички посоки. Под пръстите му те се разпадаха, разронваха се, превръщаха се на прах. В момента, когато се вкопчваше в последната въртяща се стойка, едно заглавие с удебелени букви рязко възпря устрема му като директен удар в черния дроб. Зачете се.
„Професор Хомакайдо, който е сред основателите на С.Л.О.В.О., заяви от трибуната на Обединените нации следното: «Сега, в часа на най-голямата надвиснала опасност, аз ще произнеса само една дума — обединение, — думата, която побира в себе си всичко!»“ Той избухна в истеричен смях.
— Погледни! — задави се в хълцане. — Ето за това изминахме целия този път, за да стигнем до извора на легендата! Какво, не разбираш ли? Привържениците на С.Л.О.В.О. след елементарно фонетично объркване са се превърнали в Пазителите на Словото! Думата, която побира в себе си всичко, не е никаква магическа формула, ами обикновен лозунг! Колкото до Хомакайдо, става въпрос чисто и просто за фамилното име на един учен!
Сирс се бе втренчила в него с налудничав поглед, устните й трепереха.
— Няма никакви богове, дето да ни чакат за среща! — продължи жестоко Давид. — Няма Олимп, няма светилища… Нищо друго няма освен това гробище! Отломки от една научна организация, унищожена вероятно от същите сили, които си е мислела, че контролира. Твоето мистично разследване свърши в купчината преписки на някаква забравена администрация, в останките от епруветки на еди-коя си пропаднала вдън земята лаборатория! А ние се подложихме на всичките тези рискове… На всичките тези рискове…