Подир един месец ме запознаха с Гала. В началото това бяха съвсем кратки срещи в някой застлан с бели плочи коридор, вонящ на дезинфекция. Тя никога не ме гледаше, говореше с празен, отнесен поглед… Разказва ше ми за миролюбивата манифестация, за арестуването… За деня, в който бе наругала съдебните заседатели, за присъдата.
Съединиха ни с нея. Без нито дума аз се изпъвах върху корема й, между твърдите й бедра, там, където се усещаше как кожата се обтяга по билата на гладките камъни. В тези моменти слухът ми долавяше вълненията на подземната река, клокочеща отвътре и къпеща органите. Приливите и отливите караха женската плът да потръпва между петънцата мъх и ниска трева, избили в коравите зърна на гърдите. Потокът течеше и се изливаше, от нейната утроба във вид на леденостуден водопад, от който чак дъхът секваше. Колко пъти потапях пениса си в тази плискаща се вода, дебнейки момента, когато притокът и студът й щяха да ме разкъсат на две? Срамната ми кост докрай проникваше в процепа и слабините на Гала, размазвайки безбройните чепчици черно грозде, които — щръкнали от снопчето виолетово лозе, покрило венериния й хълм — ме дращеха от вътрешната страна на бедрата… И пращенето на листата, вкусът на стеблата под зъбите. Аз я размачквах, разравях я като градина, която, отново буренясала, трябваше пак да се прекопае. Мазни, сладникави и лепкави, чепките грозде се сплескваха по лицето ми, а моята уста навлизаше в нея тогава, когато осите сякаш изплитаха край челото ми нежна, пърхаща корона. Езеро се плискаше в нейния корем. Водорасли застилаха костите й. След акта обичах да се опиянявам от миризмата на тиня и подмоли, извираща всеки път върху нас. Оставах неподвижен, очаквайки влагата, която проникваше в кората ми, издуваше дървесината, сладострастно ме разпускаше. Тогава добивах усещането, че съм мъртво, изсъхнало парче дърво, носещо се по повърхността на някакво езеро. Моето езеро… Но Гала бе от земя. От бъбреците до тила цялата горна част на тялото й беше покрита с тънък, гъст пласт зелена трева, мека и еластична при допир. Можех да заравям пръстите си в тази морава, да докосвам едва-едва чернозема на лопатките, мазен и жилав. А после от раменете й плътта се зараждаше отново. Все едно прикачена, зашита към останалите части на торса с големи тревисти бодове. Лицето беше голо, с гладка кожа, бяло, само един лишей — твърд и грапав — служеше за коса. Ала по ръцете и краката нямаше никакви следи от кръстосване. Когато се запознах с нея. Гала все още не бе подслонила никакво животно. Беше просто минерална и растителна комбинация. Едва по-късно й присадиха в бъбречната кухина мравуняк, макар че тя предпочиташе риби, саламандри или поне тритони. Открай време бе искала да бъде обитавана, да усеща, че някой живее в нея, че е пълна с нещо, че е натежала. Да очаква ударите с опашки на невидими плувци, да се чувства като жив аквариум от плът, земя и кости. После беше оплодена. О, Господи! Спомням си: бременността, раждането и… новороденото. Нашето дете от пръст, което трябваше да пазим от дъжда. Едно тъмно дете от хумус и чернозем, което се ронеше при най-малкия опит да пристъпи с краченцата си. Бе още твърде младо и крехко, за да бъде засято… само няколко стръка зеленинка, свенливо наболи над челото му. Нашето землисто, торфено отроче, толкова неоформено и размазано, че при най-слабия повей се пръсваше с обрулени филизи. Беше тъй нестабилно. Нашето дете, станало жертва на пороя… Намерихме го една вечер, превърнало се в разстлала се кал, попиваща между чакъла. Под поривите на есенния вятър то се разлагаше — жалка, разтопена течна маса…
А после се наложи да присадят на едно и също място в телата ни сезоните. И зимата. Върху раменете на Гала — дъжда и калта, които всеки път й напомняха за рожбата… и я караха тихичко да ридае. Адският пек, сушата, безветрието превръщаха нейния корем в застояла локва, бълваща отвратителната миризма на мъртва риба…
И шупливата дървесна тъкан за мен. Чувството за влага, мисълта за разложение или никнещи гъби, които често ме обземаха. Всяка сутрин оглеждах кората си, дебнейки за мухъл и червеи. Ръцете ми скърцаха на вятъра; нощем, когато обладавах моята спътница, краката ми изтръгваха концерт от най-отвратителни звуци. Живеехме с надеждата да дойде пролетта, а с нея и първите кълнове…
Случваха се също и непредвидени събития, те убиваха безпощадно. Една приятелка на Гала стана жертва на земетресение; подземните вълни се зародиха някъде в долната част на корема й вследствие на оргазъм. След което трусовете бързо се усилиха, разкапвайки кредата на хълбоците, надробявайки мрамора на бъбреците. Тя се разпадна късче по късче, без да може нищо да се направи.