— А какво искахте да направя? — извика Бланш. — Сетихте ли се за нещо по-добро? Глътнахте си езика и запелтечихте. Връхлетя отгоре ни, без да го усетим. Има остър слух, както никой в кралството. Ако е дочул нещичко, само по този начин можехме да го заблудим. И вместо да ме упреквате, Филип, по-добре ме поздравете.
— Не започвайте пак — намеси се Жана. — Да вървим, да се приближим до дюкяните, да не изглеждаме като заговорници.
Тръгнаха напред, като отговаряха на поздравите, които им се отправяха.
— Месир — подзе полугласно Жана, — забележете, че вие с глупавата си ревност станахте причина за тази тревога. Ако не бяхте започнали така високо да се оплаквате от Маргьорит, нямаше да се изложим на опасността кралят да чуе повече, отколкото трябва.
Лицето на Филип д’Оне оставаше мрачно.
— Наистина — каза Бланш — брат ви е по-приятен от вас.
— То е сигурно затова, защото с брат ми се отнасят по-добре и аз се радвам заради него — отвърна младият човек. — Всъщност аз съм голям глупак, че се оставям да ме унижава една жена, която ме третира като слуга, вика ме в леглото си, когато й скимне, отпраща ме, щом й омръзна, оставя ме с дни, без да прояви признак на живот, и когато ме срещне, преструва се, че не ме познава. Каква игра играе тя в края на краищата?
Филип д’Оне, щитоносец на монсеньор дьо Валоа, беше от четири години любовник на Маргьорит Бургундска, най-голямата от снахите на Филип Хубави. И ако се осмеляваше да държи такъв език пред Бланш Бургундска, съпругата на Шарл Французки, то беше, защото Бланш беше любовница на брат му Готие д’Оне, щитоносец на граф дьо Поатие. И ако можеше да говори така открито пред Жана Бургундска, графиня дьо Поатие, то пък беше, защото Жана, макар и да не беше още любовница никому, подпомагаше донякъде от слабост, донякъде за развлечение любовната връзка на другите две кралски снахи, уреждаше и улесняваше любовните им срещи.
И така в тази ранна пролет на 1314 година, в деня на съда над тамплиерите, когато това важно дело беше главната грижа на короната, двамата сина на краля, най-големият, Луи, и най-малкият, Шарл, носеха рога, окачени им от двама щитоносци — единият от свитата на техния чичо, другият от свитата на брат им, — и то под покровителството на снаха им Жана, вярна съпруга, но услужлива сводница, която изпитваше нечистото удоволствие да наблюдава чуждото прелюбодеяние.
— Във всеки случай тази вечер няма кула Нел — каза Бланш.
— За мене почти няма да има разлика от дните напоследък — отвърна Филип д’Оне. — Но като си помисля, че тази нощ в прегръдките на Луи Наварски Маргьорит сигурно ще произнася същите думи, побеснявам…
— Е, приятелю, вие прекалявате — надменно го прекъсна Жана. — Преди малко обвинявахте Маргьорит, че има други любовници. Сега искате да й забраните да има съпруг. Нейното благоволение ви кара да забравяте кой сте. Смятам утре да посъветвам нашия чичо да ви изпрати за няколко месеца в неговото графство дьо Валоа, където се намират и вашите земи, за да се успокоите.
Хубавецът Филип д’Оне изведнъж се укроти.
— О, госпожо — промълви той, — мисля, че бих умрял. Сега той беше много по-привлекателен, отколкото като ядосан. Да му е драго на човек да го уплаши само за да види как свежда дългите си копринени мигли и как бялата му брадичка лекичко потреперва. Внезапно той стана тъй нещастен, тъй жалък, че двете жени забравиха тревогите си и се усмихнаха.
— Кажете на брат си Готие, че тази вечер ще въздишам по него — каза Бланш с възможната най-голяма нежност.
Не можеше да се разбере дали говори искрено, или не.
— Не би ли могло… — рече д’Оне след кратко колебание — да се предупреди Маргьорит за онова, което току-що узнахме, в случай че за тази вечер е предвидила нещо…
— Нека Бланш реши; аз вече не се наемам с нищо. Изплаших се много и не ща да се меся във вашите работи. Всичко това ще свърши зле някой ден и наистина аз се излагам ей тъй за права бога.
— Вярно е съгласи се Бланш, — че ти никак не използуваш благоприятните възможности. Твоят съпруг най често отсъствува. Де да имахме с Маргьорит тоя късмет.
— Нямам желание — отговори Жана.
— Или смелост — рече Бланш.
— Вярно е, че дори и да исках, нямам твоята ловкост да се прикривам, сестро, и съм сигурна, че веднага ще се издам.
Като каза това, Жана се замисли. Не, разбира се, тя наистина нямаше желание да мами Филип дьо Поатие, но беше й омръзнало да минава за лицемерно добродетелна…
— Госпожо — обърна се към нея Филип, — не бихте ли могли… да ме натоварите с някаква поръчка до вашата братовчедка?