V
МАРГЬОРИТ БУРГУНДСКА, КРАЛИЦА НАВАРСКА
През това време Филип д’Оне стигна в замъка Нел. Помолиха го да почака в чакалнята пред апартаментите на наварската кралица. Минутите сякаш нямаха край. Филип се питаше дали Маргьорит беше задържана от досадници, или чисто и просто изпитваше удоволствие да го кара да се топи. Тя си служеше с такива похвати. А може би, след като измине един час в разтакаване из стаята, сядане, ставане, ще му съобщят, че кралицата не приема. Той беснееше.
Преди четири години, когато любовта им започна, тя не постъпваше така. Или може би да. Не си спомняше вече. Тогава в опиянението на начеващото любовно приключение, в което тщестлавието имаше не по-малък дял от любовта, той с готовност би стърчал пет часа само за да зърне любимата си, да докосне пръстчетата й или да чуе от нея една пошушната дума, обещание за нова среща.
Времената бяха се променили. Трудностите, които съставляват сладостта на зараждащата се любов, стават нетърпими след четири години; често страстта загива от онова, което я е породило. Постоянната несигурност на срещите, отменяването им, дворцовите задължения плюс странностите на Маргьоритиния характер бяха докарали Филип до ожесточение, което се изразяваше в постоянно предявяване на права и в гняв.
Маргьорит понасяше по-добре положението. Тя се наслаждаваше на двойното удоволствие — да мами съпруга си и да дразни любовника си. Беше от ония жени, които подхранват желанията си с гледката на причинените от тях страдания, докато и това зрелище им омръзне.
Не минаваше ден Филип да не си каже, че голямата любов не вирее в прелюбодеянието, и да не се зарече да скъса тази толкова оскърбителна връзка.
Но беше слаб, нерешителен и влюбен. Подобно на играч, който все повече се заплита в играта, той тичаше подир предишните си мечти, напусто дадените подаръци, прахосаното време, изтърваното щастие. Нямаше смелостта да стане от масата и да каже: „Стига съм губил.“ И така, той седеше, изпълнен с гняв и със скръб, и чакаше да благоволят да го приемат.
За да разсее нетърпението си, Филип седна на една каменна столица в нишата на прозореца и загледа как конярите извеждаха яздитните коне, за да ги поразкарат из попската ливада, а хамалите внасяха късове месо и връзки зеленчук.
Замъкът Нел се състоеше от две различни постройки, но долепени една до друга. От една страна, замъкът в тесния смисъл на думата изграден отскоро и, от друга — кулата, строена преди век като част от градските укрепления на Филип Август. Филип IV Хубави беше придобил замъка Нел от граф Амори дьо Нел преди шест години, за да го направи резиденция на първородния си син. Наварския крал.
В миналото кулата се използуваше само от стражата или служеше за склад. Напоследък обаче Маргьорит реши да обзаведе някои от стаите, за да може, както заявяваше тя, да се уединява и да се отдава на размисъл върху молитвениците си. Нуждаела се от усамотение.
Луи Наварски не се учуди, защото Маргьорит беше известна с чудатостите си. В действителност тя направи тия преобразования само за да може да приема по-лесно хубавия Филип д’Оне.
Това накара младежа да се замае от гордост. Заради него една кралица беше превърнала една кула в любовно гнездо.
По-късно, когато брат му Готие стана любовник на Бланш, кулата приюти и новата двойка. Предлогът беше лесен: Бланш идваше да посети братовчедка си, своята етърва, а Маргьорит душа даваше да се покаже услужлива съучастница.
Но сега, като гледаше голямата мрачна постройка с назъбен покрив, тесните отвори, поставени нарядко и високо, не можеше да не се запита дали и други мъже не изживяват с любовницата му също такива бурни нощи… Изминалите пет дни, през които не беше получил никакво известие, макар че бяха толкова удобни за срещи, не потвърждаваха ли подозренията му?
Вратата се отвори и една прислужница го покани да влезе. Той беше решил този път да не се оставя да бъде залъгван. Прекоси няколко зали, после прислужницата се отстрани и Филип влезе в една ниска стая, претрупана с мебели, където се носеше добре познатият му силен жасминов парфюм, който търговците получаваха от Ориента.
Беше му необходимо известно време, докато свикне с полумрака и горещината в стаята. Буйно разгорена жарава пламтеше в каменното огнище.
— Госпожо… — промълви той.
От дъното на стаята се чу малко дрезгав, сякаш сънен глас.
— Доближете се, месир.
Нима Маргьорит се беше осмелила да го приеме в стаята си без свидетели? Обаче Наварската кралица не беше сама и Филип се успокои, но същевременно и разочарова. Една придворна дама, увила главата и брадичката си с бялата вдовишка забрадка, везеше полускрита зад завесата на леглото. Маргьорит лежеше изтегната на леглото в подплатена с кожи домашна дреха, изпод която се подаваха голите й крака — малки и пухкави. Да приеме мъж в такова облекло и в такава поза, беше само по себе си вече голяма дързост.