— Монсеньор Наварски у дома си ли е? — обърна се той към Филип.
— Зная, че го търсят за кралския съвет — рече Филип. — Да му съобщите ли дойдохте?
— Да — отговори Филип, поставен натясно, и веднага съобрази, че направи глупост, защото лъжата му много лесно можеше да се провери.
— И аз за това го търся — каза д’Артоа. — Монсеньор дьо Валоа желае да поговори с него преди това.
Разделиха се, но тази ненадейна среща породи съмнение у великана. „Дали не е той?“ — питаше се Робер, докато прекосяваше широкия, покрит с плочи двор. Преди час беше забелязал Филип в търговската галерия в компанията на Жана и Бланш, сега го намираше пред вратата на Маргьорит… „Тоя хлапак или им служи като куриер, или е любовник на една от трите. Ако е така, скоро ще го узная.“ Защото госпожа дьо Коменж нямаше да пропусне да го осведоми. Освен това имаше свой човек, натоварен да следи през нощта околностите на кулата Нел. Мрежата беше заложена. Ако тая птица с красива перушина се улови, толкова по-зле за нея.
VI
КРАЛСКИЯТ СЪВЕТ
Комендантът на Париж дотича съвсем запъхтян при краля и го завари в добро настроение. Филип IV Хубави тъкмо се любуваше на три големи хрътки, които току-що бе получил заедно със следното писмо, писано несъмнено от ръката на италианец.
„Многообични и многопочитани кралю, господарю наш, Един мой племенник, напълно разкаян за големия си грях, дойде да ми признае, че тези три хрътки, които е водил със себе си, са блъснали Ваше Господство при преминаването Му. Колкото и да са недостойни да Му бъдат предложени, аз не се чувствувам ни най-малко заслужаващ да ги запазя при себе си сега, когато са докоснали такова високопоставено и могъщо лице. Получил съм ги наскоро от Венеция. Прочее, моля Ваше Господство милостиво да ги приеме и да ги задържи, както Му е угодно, като знак на най-благочестиво подчинение. Спинело Толомей от град Сиена“ — Какъв ловък човек е този Толомей! — каза кралят.
Той, който отказваше всякакъв подарък, не можеше да устои пред кучета. Притежаваше най-хубавите кучешки хайки в света и да му се подарят такива великолепни ловджийски кучета като тези, значеше да се поласкае единствената му страст.
Докато комендантът му докладваше случилото се в черквата Света Богородица, Филип IV Хубави продължи да разглежда трите хрътки, да им повдига бърните, за да види зъбите и черната муцуна, да опипва гърдите им, обрасли с пясъчножълта козина. Нямаше съмнение, че животните са докарани от Ориента.
Между краля и всички животни, най-вече кучетата, се установяваше непосредствен, скрит и мълчалив сговор. За разлика от хората кучетата никак не се бояха от него. Най-голямата от трите хрътки вече беше си сложила главата върху коляното на новия си господар.
— Бувил! — извика кралят.
Юг дьо Бувил, първият шамбелан19, човек на около петдесет години, с коси някак чудновато разпределени на черни и бели кичури — нещо, което му придаваше прилика с пъстър кон, се появи начаса.
— Бувил, да се свика незабавно малкият съвет. После отпрати коменданта, давайки му да разбере, че отговаря с главата си за най-слабото безредие в града, и остана да размишлява, заобиколен от кучетата си.
— Е, Ломбард, какво ще правим сега? — шепнеше Филип Хубави, като галеше по главата голямата хрътка и по този начин й даваше ново име.
Ломбарди по него време наричаха без изключение всички банкери или търговци от италиански произход. И тъй като кучето бе получено от такъв, името се наложи от само себе си.
Сега малкият съвет бе събран не в обширната съдебна зала, която побираше повече от сто души и се използуваше само за големите съвети, а в малко: съседно помещение, където беше запален огън.
Членовете на стеснения съвет бяха заели места край една дълга маса. Те щяха да решават съдбата на тамплиерите. Кралят седеше в горния край, облакътен върху страничните облегалки, подпрял с ръка брадичката си. От дясната му страна беше седнал Ангьоран дьо
Марини, съуправител и ректор на кралството, до него Гийом дьо Ногаре, пазител на държавния печат, по-нататък Раул дьо Прел, член на Върховния съд, и още трима легисти — Гийом Дюбоа, Мишел дьо Бурдоне и Никол дьо Локетие; отляво на краля седяха най-големият му син, Наварският крал, когото най-сетне бяха намерили, Юг дьо Бувил, великият шамбелан, и частният секретар Майяр. Две места оставаха свободни: на граф дьо Поатие, който се намираше в Бургундия, и на принц Шарл, последния кралски син, заминал тази сутрин на лов, та затова не можаха да го настигнат. Отсъствуваше още монсеньор дьо Валоа. Бяха пратили да го потърсят в замъка му, където вероятно заговорничеше с някого, както правеше обикновено преди всеки кралски съвет. Кралят реши да започнат без него.