Ангьоран дьо Марини остана прав. Иронична бръчка се врязваше в широката му брадичка.
— Монсеньор дьо Валоа трябва да е зле осведомен — каза той кротко. — От четиримата старци, за които говори, само двама са възразили срещу присъдата. Колкото до народа, всички, които ми докладваха, уверяваха, че мненията са били твърде противоречиви.
— Противоречиви! — извика Шарл дьо Валоа. — Но това, че могат да бъдат противоречиви, е вече цяло безобразие! Кой пита народа за мнението му? Вие, месир дьо Марини, и е понятно защо. Ето резултата от прекрасната ви идея да събирате граждани, крепостни селяни и всякакви простаци и да ги карате да одобряват решенията на краля21. Сега народът си присвои правото да съди.
Във всяка епоха и във всяка страна винаги са били налице две партии: реакционна и прогресивна. Две тенденции се сблъскваха и в кралския съвет. Шарл дьо Валоа, който се смяташе за законен шеф на големите барони, въплъщаваше феодалната реакция. Политическото му верую се състоеше от няколко принципа, които той защищаваше с ожесточение: право на частни войни между феодалите, право на големите феодали да секат свои монети, поддържане на установения морален и законен ред сред рицарството, подчинение на Светия престол, считан за върховна арбитражна власт. Всичко това бяха институции и обичаи, останали от миналите столетия, които обаче Филип Хубави, подтикван от Марини, премахна или се канеше да премахне.
Ангьоран дьо Марини представляваше прогреса. Големите му идеи бяха централизация на властта и на администрацията, уеднаквяване на паричните знаци, независимост на светската власт от църковната, външен мир чрез укрепяване на ония градове, които представляваха ключови позиции, и установяване на постоянни гарнизони в тях, вътрешен мир чрез общо засилване на кралската власт, увеличаване на производството чрез осигуряване на разменната търговия и търговските сделки. Прокараните и възнамерявани от него мероприятия наричаха „новости“. Но медалът си имаше и обратна страна. Скъпо струваше изхранването на умножената полиция, както и строежът на новите крепости.
Тъй като феодалната партия непрекъснато го нападаше, Ангьоран се помъчи да спечели за краля подкрепата на оная класа, която колкото повече се развиваше, толкова повече осъзнаваше своето значение — буржоазията. При някои трудни положения и най-вече по повод стълкновенията със Светия престол той беше свиквал в централния дворец гражданите на Париж заедно с бароните и прелатите. Същото беше направил и в провинциалните градове. За пример му служеше Англия, където от половин век редовно действуваше камарата на общините.
Във френските събрания още не ставаше дума да се обсъждат кралските решения, а само да се изслушват техните основания и да се одобряват. Колкото и да беше свадлив, Валоа съвсем не беше глупав. При всеки удобен случай се опитваше да подкопае доверието към Марини. Отдавнашната им скрита вражда в последните месеци бе прераснала в открита борба.
— Ако големите барони, измежду които вие сте най-големият, монсеньор, бяха проявили повече готовност да се подчинят на кралските постановления, нямаше да има нужда да се опираме на народа.
— Хубава опора, няма що да се каже! — развика се Валоа. — Бунтовете през 1306 година, когато кралят и самият вие се принудихте да се укриете от въстаналия Париж в Тампл… да, припомням ви го, в Тампл!… съвсем не ви послужиха за урок. Помнете ми думата, че ако върви така, няма да мине много време, и гражданите ще почнат да управляват без краля. Вашите събрания ще издават постановленията.
Кралят мълчеше, подпрял брадичката си с ръка и устремил широко отворените си очи право напред. Той много рядко премигваше; клепачите му оставаха неподвижни в продължение на цели минути и това придаваше на погледа му оная странна втренченост, от която толкова хора се плашеха.
Марини се обърна към него, сякаш с покана да използува властта си и да прекрати този спор, който се отклоняваше от предмета.
Филип Хубави вдигна леко глава и каза:
— Братко, днес не се занимаваме със събранията, а с тамплиерите. Неприятна история не беше много отдавнашна, само от преди единадесет години, и противниците на Ногаре никога не пропущаха случай да му я напомнят.
— Ние знаем, монсеньор, че вие винаги сте поддържали тамплиерите — отвърна той. — Сигурно сте разчитали на тях, за да си извоювате, макар и в ущърб на Франция, този призрачен цариградски престол, на който, изглежда, не сте и сядали.
На обидата той отговори с обида и лицето му придоби по-нормален цвят.
— Гръм и мълния! — извика Валоа, скочи и столът му се прекатури зад него.
21
От тези събрания, учредени по времето на Филип Хубави, датира обичаят френските крале да прибягват до народни допитвания. Впоследствие те получили названието „генерални щати“и от тях на свой ред са произлезли след 1789 година първите френски парламентарни институции.