Изпод масата се раздаде кучешки лай, всички присъствуващи се стреснаха, само Луи Наварски избухна в нервен смях. Разлаяла се беше голямата хрътка, която лежеше в краката на краля, защото не беше още свикнала с такива бурни сцени.
— Луи, млъкнете! — рече кралят и погледна сина си с леден поглед.
После щракна с пръсти, извика: „Ломбард, мирно!“и притегли главата на кучето към бедрото си.
Луи Наварски, когото бяха започнали да наричат Луи Вироглавия, т.е. Кавгаджията, Сбъркания, Луи Смахнатия, наведе глава, за да подтисне лудешкия си смях. Макар и навършил вече двадесет и пет години, умът му беше като на петнадесетгодишен. Приличаше по някои физически черти на баща си, но погледът му беше блуждаещ и косите безцветни.
— Сир — започна Шарл дьо Валоа тържествено, след като великият шамбелан се наведе и вдигна стола му, — сир, братко мой, бог ми е свидетел, че винаги съм гледал само вашите интереси и вашата слава.
Филип IV Хубави вдигна очи към него и Шарл дьо Валоа се почувствува не така сигурен, но все пак продължи:
— Само за вас мисля, братко, като гледам как леко се руши онова, което направи кралството могъщо. Без тамплиерския орден, това убежище на рицарството, как бихте могли да предприемете нов кръстоносен поход, ако се наложи?
Този път Марини се нагърби с отговора.
— При мъдрото царуване на нашия крал — рече той — не сме имали кръстоносен поход именно защото рицарството живее спокойно, монсеньор, и не е ставало нужда да бъде отвеждано отвъд морето, за да изразходва буйността си.
— А вярата, месир?
— Иззетото тамплиерско злато, монсеньор, обогати държавната хазна повече, отколкото цялата търговия, която се извършваше под прикритието на църковните хоругви; пък стоките се пренасят добре и без кръстоносни походи.
— Месир, говорите като безверник.
— Говоря като служител на кралството, монсеньор. Кралят почука лекичко по масата.
— Братко, днес въпросът е за тамплиерите… Искам вашия съвет.
— Моят съвет… моят съвет ли? — повтори Валоа, поставен натясно.
Той беше готов винаги да оправя света, но не и да даде определено мнение.
— Е, добре, братко, тези, които тъй добре водиха тая работа (той посочи Ногаре и Марини), ще ви посъветват как да я довършите. Що се отнася до мене…
И той направи движение, като да си умива ръцете.
— Луи… Вашият съвет? — попита кралят. Луи Наварски трепна и се поколеба.
— Дали да предадем тамплиерите на папата? — рече той най-сетне.
— Луи… млъкнете! — каза кралят и размени с Марини поглед, изпълнен със състрадание.
Да се препрати великият магистър на папата, това значеше всичко да започне отначало, всичко да се постави под съмнение както по същество, така и формално, да се обезсилят изтръгнатите с толкова труд решения на някои духовни събори, да се унищожат седемгодишни усилия, да се даде път на всякакви разисквания.
„Нима ще трябва тоя глупак, тоя малоумен невежа да ме замести на престола? — мислеше Филип IV Хубави. — Ех, да се надяваме, че дотогава ще поумнее.“
Проливен мартенски дъжд плисна навън и заудря по стъклата на обкованите с олово прозорци.
— Бувил? — обърна се кралят към следващия. Великият шамбелан беше въплътена привързаност, послушание, вярност и старание да угоди, но нямаше предприемчив ум. Той се питаше какъв отговор би желал господарят.
— Размишлявам, сир, размишлявам… — измънка той.
— Ногаре, вашето мнение?
— Нека изпадналите в ерес да понесат наказанието, предвидено за еретиците, и то незабавно — отговори пазителят на печата.
— Народът?… — попита Филип, поглеждайки към Марини.
— Народното вълнение, сир, ще се уталожи тутакси, щом причинителите му престанат да съществуват — каза съуправителят.
Шарл дьо Валоа направи последен опит:
— Братко — рече той, — имайте пред вид, че великият магистър имаше ранг на владетелен принц и да се посегне на главата му, би значело да се накърни уважението, което се полага на кралските особи…
С един поглед кралят пресече думите му. За миг настъпи тягостно мълчание, после Филип Хубави произнесе:
— Жак дьо Моле и Жофроа дьо Шарне ще бъдат изгорени тази вечер на еврейския остров, срещу градината на двореца. Бунтът беше публичен — и наказанието ще бъде публично. Месир Ногаре ще редактира присъдата. Казах.
Той стана и всички го последваха.
— Искам всички, които сте тук, да присъствувате на наказанието, господа, също и синът ми Шарл. Нека бъде предизвестен — добави кралят.
После извика:
— Ломбард!
И излезе, сподирен от кучето.
На този съвет, в който участвуваха двама крале, един бивш император, един вицекрал и няколко велможи, бяха осъдени на смърт чрез изгаряне двама големи военачалници и църковни водачи. Но нито за момент никой не помисли, че се касае за живота на хора от плът и кръв, ставаше дума само за принципи.