— И аз не съм. Отървахме се по чудо.
И двамата се обърнаха към спасителя си, който се приближаваше към тях, прибирайки меча си. Той беше висок на ръст, широкоплещест, як. Ноздрите му пухтяха като на животно.
— Е, месир — извика Готие, — трябва да ви запалим голяма свещ. Ако не бяхте вие, сега щяхме да плуваме с корема нагоре. На кого дължим…
Човекът се смееше с висок, сочен, но малко пресилен смях. Вятърът подгони облаците и луната се показа през една пролука. Двамата братя познаха граф д’Артоа.
— А, монсеньор, вие ли сте били? — възкликна Филип.
— Ах, дявол да го вземе, млади момци, че и аз ви познавам. Братята д’Оне, нали? — извика той. — Най-хубавите момчета в двора. Да пукна, ако съм очаквал… Минавах край брега, чувам тупаница и си викам: „Сигурно пребъркват някой мирен гражданин.“ Вярно е, че Париж е пълен с разбойници и тоя Плоабуш, комендантът… трябва да го нарекат Плоакю22… повече е зает да лиже краката на Марини, отколкото да си прочиства града.
— Монсеньор — каза Филип, — не знаем как да ви изразим нашата благодарност…
— Дребна работа — отвърна Робер д’Артоа и стовари лапата си върху рамото на Филип, който се олюля. — За мене беше удоволствие. Естествен порив на всеки благородник е да се притече на помощ на нападнатия. Но когато се касае до познати господа, удоволствието е двойно и аз се радвам, че запазих за братовчедите си Валоа и Поатие най-добрите им щитоносци. Съжалявам, дето е толкова тъмно. Ах, ако луната беше се показала по-рано, на драго сърце щях да разпоря някои от тия вонещи торби! Не посмях да бодна по-силно от страх да не промуша някой от вас. Но кажете, момчета, за какъв дявол се шляехте из тая кал.
— Ами… разхождахме се — смънка смутено Филип. Великанът прихна да се смее.
— Разхождахте се? Избрали сте хубаво място и подходящо време за разходка. Разхождахте се из кал до колене! Ама приказки, а! И искате да ви вярвам. Ех, младост! — рече той весело и пак премаза рамото на Филип. — Винаги на лов за любов и с огън в гащите. Ех, да бях на вашите години!
Изведнаж забеляза кесиите, които блещукаха в тъмното.
— Брей! — извика той. — Гащите пълни с огън, но и добре нагиздени. Хубава украса, момчета, хубава украса!
Той повдигна кесията на Готие.
— Изкусна работа… скъп материал. И съвсем нова. Със заплата на оръженосец такова нещо не се купува. Крадците щяха да направят добра работа.
Той се движеше, ръкомахаше, съвсем рижав на слабата лунна светлина, огромен, шумен, неприличен. Започваше здравата да дразни нервите на братя д’Оне. Но как да кажеш на човека, който току-що ти е спасил живота, да не се бърка там, дето не му е работа!
— Любовта се плаща, милички — продължаваше графът, като вървеше между двамата. — Вашите любовници сигурно са много високопоставени дами, пък и много щедри. Младите д’Оне, кой би помислил такова нещо!…
— Монсеньорът греши — каза Готие доста хладно. — Тези кесии са семейни.
— Точно така, сигурен бях! От семейство, което ходим да посещаваме посред нощ под стените на кулата Нел! Добре, добре, ще мълча. Заради честта на вашите хубавици. Съгласен съм, милички. Трябва да щадим доброто име на жените, с които спим. Да ви пази господ, момчета! И друг път не излизайте, нощем с всичките си накити.
Отново се заля в смях, прегърна двамата братя, чукна ги един о друг и без да им даде време да му благодарят още веднаж, остави ги смутени и раздразнени. После премина по водостока над рова и се отдалечи през полето по посока на Сен Жермен де Пре. Братята д’Оне тръгнаха към градската порта дьо Бюси.
— Дано не раздрънка из целия град къде ни е намерил — каза Филип. — Вярваш ли, че е в състояние да затвори голямата си уста?
— Вярвам — отвърна Готие. — Той не е лош човек, а пък без неговата голяма уста, както казваш ти, и без дългите му ръце нямаше сега да сме тук. Нека не се показваме неблагодарни, да не бързаме.
— Впрочем и ние можехме да го попитаме какво диреше и той насам по това време.
— Търсел е курви, хващам се на бас. И сега сигурно отиде в публичен дом.
Младежът грешеше. Робер д’Артоа само заобиколи през ливадите и след малко се върна на брега около кулата. Свирна лекичко, по същия начин, както преди нападението.
И както по-рано шест сенки изникнаха в нощта, а друга, седма, се надигна от една локва. Но този път сенките се държаха почтително.
— Добре, свършихте работата хубаво и всичко стана, както ви поръчах — рече д’Артоа. — Ето, Карл-Ханс, поделете си това — и той хвърли на главатаря една кесия.
— Вие ми нанесохте силен удар в рамото, монсеньор — каза нехранимайкото.
22
Игра на думи: Плоабуш във фонетичен превод значи „прегъни-уста“, а плоакю — „прегъни-задник“. — Б. пр.