— Браво, банкерино — извика д’Артоа и лицето му светна от широка усмивка, — ти26 си приятел.
Когато си възвърна бащиното графство, ще те назнача за мой ковчежник.
— Ще разчитам много на това, монсеньор — поклони се Толомей.
— Ако ли не, ще те отведа заедно с мене в ада, за да подкупваш в моя полза дявола.
На излизане гигантът изпълни вратата, подхвърляйки като топка в дланта си торбичката със златото.
— Пак ли му дадохте пари, вуйчо? — каза Гучио и поклати неодобрително глава. — Нали бяхте казали.
— Guccio mio, Guccio mio — отвърна кротко банкерът (cera и двете му очи бяха дооре отворени), — помни винаги едно нещо: тайните на големците представляват лихвите на парите, които им даваме. Ето тази сутрин монсеньор Жан дьо Марини и монсеньор д’Артоа ми дадоха срещу заема документи, които струват повече от златото и които ние ще съумеем да преотстъпим, когато му дойде времето. А колкото до златото… ще се постараем да си го наваксаме…
Замисли се за миг и после продължи: — На връщане от Англия ще направиш едно отклонение. Ще минеш през Стари Нофл.
— Добре, вуйчо — отвърна Гучио без въодушевление.
— Нашият тамошен чиновник не може да събере едно вземане от собствениците на замъка Креси. Бащата умрял наскоро, наследниците отказват да платят. Изглежда, че не им е останало нищо.
— И какво да правим, ако нямат?
— Ба, остават им сградите, земите, имат може би роднини. Ще заемат отнякъде и ще ни се издължат. Ако не могат, ще отидеш при коменданта на Монфор, ще искаш опис, ще искаш разпродажба. Зная, че е тежко. Но банкерът трябва да се учи да бъде твърд. Няма милост за дребните длъжници, иначе не бихме могли да услужваме на едрите. За какво мислиш, figlio mio?27
— За Англия, вуйчо.
Връщането през Нофл му изглеждаше неприятна работа, но го приемаше. Цялото му любопитство, всичките му младежки мечти се насочваха вече към Лондон. За пръв път щеше да пътува по море… Животът на ломбардски търговец беше несъмнено приятен, изпълнен с хубави надежди. Заминаваш, пътуваш, носиш тайни послания до кралете…
Старият човек гледаше племенника си с нежност и умиление. Гучио беше единствената обич на това лукаво и изхабено сърце.
— Ще направиш чудесно пътешествие, завиждам ти — рече банкерът. — Малко младежи на твоите години имат случай да видят толкова страни. Учи се, завирай се навсякъде, тършувай, разглеждай всичко, карай другите да говорят, а ти говори малко. Внимавай кой те черпи, не давай на жените повече пари, отколкото струват, и не пропущай да сваляш шапка, когато минава шествие… А ако срещнеш на пътя си крал, гледай този път да не ми струва някой кон или слон.
— Как мислиш, вуйчо — попита усмихнато Гучио, — дали кралица Изабел е толкова красива, колкото разправят?
II
НА ПЪТ ЗА ЛОНДОН
Някои хора постоянно мечтаят за пътувания и за приключения, за да минат в очите на другите, а и в собствените си очи за герои. После, когато са вече на път и се озоват пред някаква опасност, си казват: „Кой дявол ме караше да се завирам там, където не ми е работа?“ Така стана и с младия Гучио Балиони. Винаги беше копнял да види морето, но сега, когато пътуваше по море, бе готов да плати скъпо, но да се намира другаде.
Бяха започнали приливите на пролетното равноденствие, затова малко кораби се гласяха да вдигнат котва. След като се поперчи по кея в Кале с кама на колана и преметнат през рамо плащ, Гучио най-сетне намери един стопанин на кораб, който се съгласи да го вземе. Тръгнаха вечерта28 и още на излизане от пристанището бурята се разрази. Затворен в едно тясно помещение под палубата близо до голямата мачта („Тук люлеенето е най-слабо“ — беше казал стопанинът), легнал върху тясно дървено одърче, Гучио прекарваше най-тежката нощ в живота си.
Вълните блъскаха като стенобойна машина по кораба и на Гучио му се струваше, че целият свят край него се люлее. Търкулваше се от одъра на пода и дълго се мъчеше да се изправи в мрака, блъскайки се в дървената стена и в навитите на рула въжета, втвърдени от водата. Очакваше всеки момент туловището на кораба да се пръсне. В промеждутъците, когато бурята си поемаше дъх, Гучио чуваше как плющят платната и водата залива палубата. Опасяваше се да не би вълните да са помели целия екипаж и само той единствен да е останал жив на разнебитения кораб, който ту отхвъркваше нагоре, ту политаше към бездната.
26
Обръщението на „ти“ във френския език съществува само между роднини, любовници и близки приятели. Когато високопоставено лице се обърне кьм по-нискостоящо на „ти“, то е ласкателно, защото по този начин го поставя наравно със себе си. — Б. пр.
28
В Средните векове понятията за време са били много по-неточни, отколкото днес. За обозначение е служило църковното разделение на „прим“, „тиерс“, „нон“и „вепр“.
Прим започвал около 6 часа сутринта, тиерс са били сутрешните часове, нон — обяд, пладне, и вепр — надвечер до залез слънце.