Братята дьо Креси, добри момчета, но с не много остър ум, които не бяха ходили никога по-далеч от Дрьо, гледаха с възторг и завист това момче, по-младо от тях, но толкова видяло и патило.
Господарката Елиабел, малко притеснена в отеснялата си рокля, се забравяше да гледа нежно младия тосканец и въпреки предубеждението си към ломбардите, намираше, че русите му къдрици са прелестни, че в блестящите му зъби, тъмните очи и дори в неправилното произнасяне на някои звукове има много чар. Тя ловко го ласкаеше.
„Пази се от ласкателствата — беше казвал често Толомей на племенника си. — Ласкателството представлява най-голямата опасност за един банкер. Мъчно се устоява на похвалите, затова за нас крадецът е по-малко опасен от ласкателя.“ Но Гучио поглъщаше похвалите като медовината. Всъщност той говореше най-вече заради Мари дьо Креси, младото момиче, което не сваляше от него големите си очи и мигаше с хубавите си златисти клепки. Тя слушаше с полуотворена уста, която приличаше на зрял нар, и това възбуждаше желание у Гучио да говори, да говори безкрайно.
Непознатият лесно се превръща в благородник. В очите на Мари Гучио беше странствуващият принц, дошел от далечна страна. Неочакваният, непредвиденият, оная непостижима, често жадувана мечта в човешки образ в хубаво облекло, която внезапно почуква на вратата и заговорва.
Възхищението, което четеше в очите на Мари, бързо накара Гучио да мисли, че тя е най-хубавото и най-привлекателното момиче в света. Пред нея английската кралица изглеждаше студена като надгробен камък. „Ако се появи в кралския двор — си казваше той, — и то облечена I както подобава, само за една седмица ще стане най-ухажваната дама.“ Когато си изплакнаха ръцете, всички бяха малко пияни, а и денят вече гаснеше. Господарката Елиабел реши, че младежът не може да тръгне в тоя час и го помоли да приеме постеля, колкото и скромна да е тя. Увери го също, че конят му е добре нахранен и отведен в конюшнята. Рицарският живот продължаваше и Гучио го намираше възхитителен.
Скоро господарката Елиабел и дъщеря й се оттеглиха. Братята Креси отведоха младия човек в стаята, определена за гости, която, изглежда, отдавна не беше използувана. Щом легна, Гучио заспа със спомена за една уста, сочна като разпукнат зрял нар, от която пиеше цялата любов на света.
V
ПЪТЯТ ЗА НОФЛ
Събуди го една ръка, която се докосна леко до рамото му. Тъкмо щеше да улови тая ръка и да я притисне до лицето си… когато отвори очи и видя надвесени над него буйните гърди и усмихнатото лице на господарката Елиабел.
— Добре ли спахте, месир?
Беше съвсем светло. Гучио, малко смутен, я увери, че прекарал великолепна нощ и сега ще побърза да се облече.
— Срамувам се, че съм така пред вас — рече той. Госпожа Елиабел повика куция селянин, дето беше прислужвал на масата; поръча му да разпали огъня и да донесе леген с топла вода и „платна“, сиреч кърпи.
— По-рано имахме в замъка хубава баня с потилия, но всичко се разруши, защото беше строено още от дядото на покойния ми съпруг, а никога не сме имали достатъчно средства да го възстановим. Сега там слагаме дървата. Ах, животът на село не е лесен!
„Започва да ме обработва за дълга си“ — помисли Гучио. Главата му тежеше от снощното пиене. Той запита за Пиер и Жан дьо Креси. Бяха заминали на лов още в зори. После се поколеба малко и попита как е Мари. Госпожа Елиабел отвърна, че дъщеря й трябвало да отиде в Нофл за някои домакински покупки.
— Подир малко и аз заминавам за там — рече Гучио. — Ако знаех, можех да я взема на коня си, за да не се мъчи пешком.
Той се питаше дали господарката на къщата не бе отстранила нарочно всички, за да остане насаме с него, още повече, че когато куцият донесе легена, като разля половината вода на пода, госпожа Елиабел остана да топли кърпите на огъня. Гучио я чакаше да излезе.
— Измийте се, измийте се, млади господине — рече тя. — Нашите слугини са толкова несръчни, че сигурно ще ви издращят, като ви бършат. А да се погрижа аз за това, е най-дребното нещо, което мога да сторя за вас.
Гучио измърмори едно благодаря и се реши да се съблече до кръста. Като избягваше да погледне домакинята, той обля с хладка вода главата и плещите си. Беше доста слаб, както се следва на неговата възраст, но с хубаво телосложение и тънък в кръста. „Пак добре, че не ми донесе някоя каца, та да трябва да се събличам съвсем гол пред очите й! Тия хора от село са твърде чудати.“ — Щом Гучио се изми госпожа Елиабел се приближи с топлите кърпи и се залови да го бърше. Младият човек си правеше сметка, че ако тръгне веднага и препуска в галоп, има надежда да настигне Мари по пътя или да я срещне в Нофл.