— Вие дойдохте, най-после дойдохте — промълви Мари.
Сякаш го бе чакала от глъбините на вековете, от глъбините на мрака. Не можеше да откъсне очи от него.
Той поиска отново да я целуне, но този път тя отказа:
— Не, трябва да се връщаме.
Беше уверена, че любовта е навлязла в живота й, и душата й преливаше от щастие. Не желаеше нищо повече.
Когато отново седна на коня зад Гучио, Мари обгърна гърдите на младия тосканец, сложи глава на рамото му и се остави да я люлее ритъмът на движението, свързана с човека, който бог й бе изпратил.
Вярваше в чудото и в смисъла на безкрая. Не й мина нито за миг през ума, че Гучио може да има настроение, различно от нейното, че разменената помежду им целувка за него може да няма такова значение, каквото има за нея.
Едва когато покривите на Креси се показаха в долината, тя се изправи и зае прилична стойка.
Двамата братя се бяха върнали от лов. На госпожа Елиабел никак не й стана хубаво, когато видя, че Мари се връща заедно с Гучио. Колкото и да се прикриваха, двамата млади хора изглеждаха щастливи. Това ядоса дебелата господарка, поиска й се да се скара на дъщеря си, но не посмя пред младия банкер.
— Срещнах госпожица Мари и я помолих да ми покаже околностите на вашето имение — обясни Гучио. — Хубава земя имате.
После добави:
— Наредих да отсрочат платежа на задължението ви за една година. Смятам, че вуйчо ми ще се съгласи. Може ли човек да откаже на такава благородна дама!
Госпожа Елиабел хлъцна от радост и си даде вид на скромен победител.
Отрупаха Гучио с благодарности, но когато той заяви, че ще си тръгва, не настояха много да остане. Този млад ломбард наистина е много мил кавалер, направи им голяма услуга… но откъде да го знаеш какъв е все пак. Срокът за платежа е продължен, това е най-важното. За госпожа Елиабел не беше никак мъчно да повярва, че тук е помогнал нейният чар.
А онази, която истински желаеше Гучио да остане, не смееше да се обади.
За да разсеят настъпилата неловкост, настояха Гучио да вземе със себе си едно голямо парче от сръндака, който братята бяха убили, и го накараха да обещае, че пак ще дойде. Като гледаше към Мари, той обеща.
— Ще се върна заради лихвите, бъдете уверени — рече той шеговито, за да ги заблуди.
Натовариха багажа и Гучио възседна коня.
Господарката на Креси го погледна как се отдалечава към Молдра и като въздъхна дълбоко, обърна се към синовете си не толкова заради самите тях, колкото за да подхрани собствените си илюзии:
— Деца, майка ви все още знае как трябва да се разговаря с благородните млади хора. Надхитрих го тоя и ако не бях му поговорила насаме, нямаше да е така мек.
От страх да не се издаде, Мари беше вече се прибрала в къщи.
Докато препускаше към Париж, Гучио се опияняваше от мисълта, че е всесилен съблазнител и е достатъчно само да се появи в някой замък, за да завладее всички сърца. Образът на Мари в ябълковата градина до реката не излизаше от ума му. И той се вричаше да се върне в Нофл много скоро, може би след няколко дни.
На улица Ломбардска пристигна за вечеря и до късно през нощта разговаря с вуйчо си. Толомей прие без възражения обясненията му относно задължението на дьо Креси — други грижи занимаваха сега стария. Изглежда обаче, че се заинтересува по-специално от поведението на прево Портфрюи.
През цялата нощ Мари изпълваше сънищата на Гучио, но на другия ден той мислеше вече по-малко за нея. В Париж младежът познаваше две хубави двадесетгодишни жени, съпруги на търговци, които не се държаха безсърдечно с него. След няколко дни забрави завоеванието си в Нофл.
Но човешките съдби се създават бавно и никой не знае кои наши постъпки, хвърлени случайно като семена, ще поникнат и един ден ще цъфнат. Никой не можеше да допусне, че целувката на брега на река Молдра ще отведе хубавата Мари дьо Креси до люлката на един крал.
В Креси Мари започваше да чака.