И наистина как стоеше в дадения момент въпросът с кралското потомство? Луи Наварски нямаше друг наследник освен малката Жана, сериозно заподозряна миг преди това в незаконороденост, нещо, което можеше да попречи на нейното възкачване на престола. Шарл нямаше потомство, жена му Бланш раждаше само мъртви деца. Филип дьо Поатие имаше три дъщери, но скандалът би могъл да засегне и тях… Значи, ако виновните съпруги бъдат екзекутирани, тримата кралски синове ще побързат да се оженят повторно с всичките изгледи да имат други деца. Ако обаче осъдят жените им на доживот, ще си останат женени, възпрепятствувани да сключат брак и да си осигурят поколение.
Шарл дьо Валоа беше човек с въображение. Подобно на ония военни, които, тръгвайки на война, мечтаят всички по-горестоящи от тях офицери да бъдат убити, за да застанат те начело на армията, кралският брат, гледайки хлътналите гърди на племенника си Луи Вироглавия и мършавостта на племенника си Филип дьо Поатие, си мислеше, че някоя болест може да направи съвсем непредвидени опустошения. Случваха се също и злополуки през време на лов, копия се счупваха при турнирите, коне катурваха ездачите и не беше рядкост чичовците да надживеят своите племенници.
— Шарл! — каза човекът с неподвижните клепачи, който в момента беше единственият и истински крал на Франция.
Валоа трепна, сякаш се уплаши, че са прочели мислите му. Но не към него беше се обърнал крал Филип Хубави, а към най-малкия си син.
Младият принц свали ръце от лицето си. Той плачеше.
— Бланш, Бланш! Как е възможно, татко? Как е могла? — изхлипа той. — Тя така ме уверяваше, че ме обича, така хубаво ми го доказваше!
Изабел: направи нетърпеливо презрително движение. „Как се пристрастяват тия мъже към притежаваното от тях тяло и с каква лекота вярват на лъжата, само и само да владеят утробата, която желаят!“ — помисли тя.
— Шарл… — настоя кралят, сякаш говореше на слабоумен. — Какво съветвате да се направи с вашата съпруга?
— Не зная, татко, не зная. Искам да се скрия, искам да замина някъде, да отида в манастир.
Още малко и щеше да поиска той да бъде наказан, защото жена му му е изневерила.
Филип Хубави разбра, че не ще изтръгне нищо повече. Гледаше децата си, сякаш никога не беше ги виждал, размишляваше върху правото на първородния и си казваше, че понякога природата зле услужва на кралския престол. Какви ли глупости би могъл да извърши като крал този безразсъден, необуздан и жесток Луи, неговият наследник? И каква подкрепа би получил от по-малкия си брат, който се съкрушаваше при първото изпитание? Най-способен да царува беше безспорно Филип дьо Поатие, но Луи няма никога да се вслуша в неговите съвети, това си личеше.
— Твоят съвет, Изабел? — попита той ниско, като се наведе към дъщеря си.
— Жена, която е съгрешила — отвърна Изабел, — трябва завинаги да бъде лишена от възможността да предава своята кръв на кралското потомство. И нека присъдата стане известна на народа, за да се знае, че наказанието за жената или дъщерята на краля е по-тежко, отколкото за жената на крепостника.
— Правилна мисъл — рече кралят.
От всичките му деца тя наистина би управлявала кралството най-добре.
— Присъдата ще бъде издадена преди вечерната служба — каза кралят, ставайки от стола си.
И той се оттегли, за да отиде и да обмисли, както винаги, окончателното си решение с Марини и Ногаре.