Мао стоеше на няколко крачки, подкрепяна от своя канцлер и придворната си дама.
— Майко — извика Бланш, — кажете на Шарл, че не съм знаела, нека се смили над мен.
Жана дьо Поатие прекарваше ръце по малко щръкналите си уши, види се, не бе свикнала да ги усеща голи.
Облегнат на една колона близо до вратата, със скръстени ръце, Робер д’Артоа се радваше на делото си.
— Шарл! Шарл! — повтаряше Бланш.
В този момент прозвуча гласът на Изабел Английска:
— Без малодушие, Шарл. Бъдете принц!
Тези думи накараха третата осъдена, Маргьорит Бургундска, да избухне яростно.
— Без малодушие, Шарл, без милост! — извика тя. — Вземете пример от сестра си Изабел, която не проумява що е любовен порив. Сърцето й е пълно само с омраза и злъч. Ако не беше тя, вие нямаше никога нищо да узнаеше. Но тя ме мрази, мрази и вас, мрази всички ни.
Изабел изгледа Маргьорит със студен гняв.
— Господ да ви прости престъпленията — рече тя.
— Той ще прости моите престъпления, но от теб няма да направи щастлива жена — извика Маргьорит.
— Аз съм кралица — отвърна Изабел. — Ако нямам щастие, то поне имам скиптър и кралство, което уважавам.
— А пък аз, ако не съм познала щастието, то поне съм познала насладата, а тя струва повече от всички корони на света, затова не съжалявам за нищо.
Изправена пред увенчаната с диадема своя зълва, Маргьорит с оголена глава, с обезобразено от тревоги и сълзи лице, намираше още сили да обижда, да оскърбява и да защищава правата на тялото си.
— Усещах пролетта — заговори тя бързо и задъхано, — усещах любовта на един мъж, топлината и силата на един мъж, радостта да обладавам и да бъда обладавана… всичко онова, което ти не познаваш, което умираш от желание да познаеш, но не ще познаеш никога. Ех, теб сигурно не те бива в леглото, та затова мъжът ти си прави удоволствието с момчета!
Бледа и неспособна да отговори, Изабел направи знак на Ален дьо Парей.
— Не — изкрещя Маргьорит, — ти нямаш право да даваш заповеди на месир дьо Парей. Аз съм му заповядвала и може би един ден пак ще му заповядвам. Той ще приеме още един път да тръгне по мое нареждане.
Тя обърна гръб и даде знак на началника на стрелците, че е готова. Трите осъдени излязоха, минаха двора на Мобюисон под конвой и влязоха в стаята, която им служеше за килия.
Когато Ален дьо Парей затвори вратата зад тях, Маргьорит се хвърли на леглото и започна да хапе завивката.
— Косите ми, хубавите ми коси — хълцаше Бланш. А Жана дьо Поатие се мъчеше да си припомни как изглежда кулата Дурдан.
XI
НАКАЗАНИЕТО
Зората настъпваше бавно за онези, които бяха прекарали нощта без сън, без надежда и без забрава. Легнали един до друг върху купчина слама в една килия на комендантството в Понтоаз, братята д’Оне очакваха смъртта. По заповед на пазителя на печата те бяха получили медицинска помощ, така че раните им вече не кървяха, сърцата им биеха по-равномерно и в премазаната им плът се беше възвърнала малко силица, колкото да могат по-добре да изпитат мъченията, на които бяха обречени.
В Мобюисон никой не заспа — нито осъдените принцеси, нито техните съпрузи, нито самият крал. Изабел също не склопи очи, непрекъснато преследвана от думите на Маргьорит. Затова пък Робер д’Артоа, след изминатите двадесет левги на кон, беше се стоварил на първото попаднало му легло, в отделението за гости, без дори да събуе ботушите си. Малко преди зори Лорме трябваше да го раздруса, за да не пропусне удоволствието да види как отвеждат жертвите му.
Три големи коли с черни чергила се бяха наредили в двора на абатството и в розовата светлина на зазоряването месир Ален дьо Парей строяваше шейсетте конници в кожени гамаши, ризници и железни шлемове, които щяха да ескортират конвоя най-напред към Дурдан, после към Нормандия.
Зад един прозорец на замъка графиня Мао стоеше и гледаше, опряла чело върху стъклото. Широките й рамене се раздрусваха от ридания.
— Плачете ли… госпожо? — попита Беатрис д’Ирсон с провлечения си глас.
— И на мен може да се случи такова нещо — отвърна остро Мао.
И като видя, че Беатрис е напълно облечена, с рокля, шапка и наметало, добави:
— Излизаш ли?
— Да, госпожо, ще отида да гледам екзекуцията… ако ми разрешите.
Площад Мартроа в Понтоаз, където щеше да се извърши екзекуцията на братята д’Оне, беше вече пълен с народ, когато Беатрис пристигна. Граждани, селяни и войници прииждаха още от зори. Собствениците на околните къщи получиха хубав наем за прозорците си към площада и гъсти редици от глави се притискаха по тях.